Бях много млада – едва на 16, когато трябваше да поема отговорността да стана съпруга и майка. Радвах се, че имам семейство, но чувствах съпруга си по-скоро като по-голям брат. Дълбоко в мен ми липсваха игрите и приятелките. И дори когато се радвах на детето си, му се радвах някак по детски. А с времето разбирах, че това, което ми се случи, не е приказка за принцове и принцеси с щастлив край.
Съпругът ми беше по-голям от мен, улегнал мъж. В мен търсеше идеалната съпруга, а аз мислех за куклите с дълги руси къдрици. Цялата тази ситуация – голямата ни разлика и различната гледна точка към живота, доведе до обтягане на отношенията между нас. Използвах всеки свободен миг да изляза на улицата и да 
гледам със сълзи в очите безгрижните усмивки на съучениците си. Той пък в свободното си време се вглеждаше в жените на своята възраст и търсеше онази, която ще го разбере и подкрепи.
Една вечер, когато всички си бяхме вкъщи, съпругът ми седна на масата и властно ми нареди първо да му сервирам салатата и ракията, а по-късно и вечерята. Същия ден обаче дъщеричката ми не се чувстваше добре, нещо беше кисела, защото й растеше първото зъбче.
Цял ден се занимавах с нея и я гушках и не можах да приготвя вечеря. Споделих всичко това с господаря на дома, след което последваха обиди, че за нищо не ставам и нямам нищо общо с понятието съпруга. Тези негови думи се загнездиха в съзнанието ми, а болката ми беше неописуема. Дори имаше наглостта да ми каже в очите, че ако не е той, ще прося по улиците, за да не умрем от глад аз и детето. Да, бях твърде млада, но имах своето достойнство и гордост. Затова реших, че оттук нататък ще се справям сама. Намразих мъжете, намерих си работа и едновременно с това гледах и малката.
Разделихме се по негово решение, той прецени, че не съм половинката, която е искал, и останах сама да се боря с живота. Лишенията, които претърпях, бяха огромни. Но детето ми вече порасна и днес е хубава млада жена с щастливо семейство. А аз съм вече зряла жена, чийто житейски път мина под знака на онзи скандал. Не предполагах, че ще стигна до затвора, но и това се случи.
Хиляди пъти връщам лентата назад и колкото и да го мисля, стигам до извода, че едно скарване, един инцидент, една болезнена дума могат да те бележат за цял живот. Единственото, което мога да ви посъветвам, е да не прибързвате с ранните бракове. Така рискувате да преобърнете своя живот и този на децата си. И вместо в мечтаната приказка, да попаднете в истински ад.
Дида
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply