Овладейте конфликта преди той да е завладял вас

Ти лайф за Лекува

За да разрешава ефективно конфликтите, в които всекидневно попада, човек трябва да знае как да се държи при възникването им и да избере поведение, което в най-голяма степен подхожда на конкретната ситуация

конфликт Проблемът е, че повечето хора се държат винаги по един и същи начин, когато попаднат в конфликт и не могат да бъдат гъвкави.

Пет са поведенческите стратегии в конфликтна ситуация, описани от американския психолог Кенет Томас: съперничество (конкуренция), приспособяване, избягване, компромис, сътрудничество. Всяка от тях има плюсове и минуси. Може да е много печеливша в дадена ситуация, но в друга да е крайно неподходяща.

1. Съперничеството (конкуренция) се изразява в убеждението, че „аз печеля, ти губиш“, т.е. всеки се стреми да отстоява своя интерес в ущърб на другия. Който следва тази стратегия, е сигурен, че победител може да е само един. Той настоява на своето на всяка цена и не обръща никакво внимание на позицията на другите. Стратегията на съперничеството може да ви помогне временно да овладеете конфликтната ситуация и да спечелите предимство пред опонента. Но с подобен подход няма как да градите устойчиви отношения.

2. Приспособяване. Тази поведенческа стратегия се състои в готовността да отстъпиш, за да избегнеш противопоставянето. Ако предметът на спора не е толкова важен, а по-същественото е да запазиш добри отношения с опонента, си струва да отстъпиш. Но ако конфликтът засяга чувствата на спорещите, стратегията е непродуктивна и ще донесе отрицателни емоции на отстъпилия (озлобление, обида, разочарование), а в дългосрочна перспектива – загуба на доверието, уважението и взаимното разбирателство.

3. Избягване. Често хората се стремят да избягват обсъждането на конфликтните въпроси и да отлагат решаването на проблемите. В този случай човек не отстоява собствените си интереси, но и не зачита интересите на другите. Тази стратегия също може да е ефективна, ако причината за конфликта не е особено важна, не е задължително да се поддържат някакви по-продължителни отношения с опонента или ако спорът не засяга пряко нечии интереси. Но като цяло тя измества встрани истинските причини. А конфликтът си остава и с времето може да става все по-дълбок и сложен.

4. Компромис. „Ще отстъпя малко, ако и вие също сте готови да отстъпите“ води до частично удовлетворяване на интересите и на двете страни. Макар че доволни остават всички, в повечето случаи компромисът е само междинен етап в търсенето на решение, от което и двете страни да са напълно удовлетворени.

5. Сътрудничество. Когато избира тази стратегия, участникът в спора се стреми да разреши конфликта така, че печеливши да са всички. Ако поводът е важен и за двете страни, тази стратегия е най-конструктивната. При използването те стават равностойни партньори, а не противници. Признават, че имат противоречия, но търсят обща основа за взаимодействие и за намиране на изход от ситуацията. Понякога намирането на изгодно за всички решение е трудна работа, особено ако опонентът не е настроен да сътрудничи. В този случай стратегията отсрочва за неопределено време разрешаването на спора.

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар