Преди две години, почти веднага след като се дипломирах, ме взеха в стабилна фирма с чуждо участие. Уточнявам това, защото е важно за сигурността, заплащането и перспективите, които работата ми даваше.
Не минаха два-три месеца, и вече се говореше, че съм протеже на единия от заместниците на шефа. Изобщо не беше вярно и понеже отричах да имам връзка с него, сплетниците в офиса набързо ме “произведоха” в негова любовница. Клюките бяха стигнали и до неговите уши – каза ми го един ден, когато бях в кабинета му. И ме посъветва изобщо да не им обръщам внимание, нека си мислят, че е истина.
Половин година по-късно с шефа станахме двойка. Нямаме никаква причина да се крием – той е разведен, аз не съм омъжена. Мислех, че най-накрая завистливите колежки ще мирясат – дали ще са доволни, или бесни,
Обичаме се, но другите злобеят
няма значение. Надявах се, че когато всичко излезе на светло, няма да има за какво да ме обсъждат. Но сгреших – както казва шефът, недоволни винаги има.
Една от клюкарките, на които преди време той й отрязал квитанциите и дори я заплашил с уволнение, се опита да направи интрига… с бившата му съпруга. Слава Богу, тя се оказа достатъчно умна първо да говори с него и да разбере, че когато взима децата им, не ги събира с разни ку*ви, а с жената, с която живее. После лъсна и другата лъжа – разбра се, че не съм селянка и кариеристка, на която не й пука през колко легла ще мине, стига да се добере до шефско място и висока заплата. Това стана, когато по една телевизия интервюираха баща ми – уважаван специалист в областта си.
На работа не нося пръстена, който шефът преди месец сложи на ръката ми. Двамата решихме, че така ще е по-добре, докато… обявим деня на сватбата си.
Анастасия
Можете и вие да ни пишете на po.krasivi@gmail.com
Leave a reply