Доживях и това – да се чувам и виждам тайно със сестра си Станислава, сякаш сме престъпници или прелюбодейци. За съжаление друг начин засега няма – зет ми й е забранил да контактува с мен, защото съм й пълнела главата с глупости и съм искала да разваля семейството им. То пък едно семейство!? И за сценарий на турски сериал не става нейният живот, тъй като там традициите, колкото и да ни се виждат жестоки, важат еднакво за всички жени.
Вярно, сестра ми сама си е виновна, от самото начало знаеше, че съм против прибързания й брак с Владо. Повтарях й, че го прави на инат, за да отмъсти на бившето си гадже, че я заряза след 4-годишна връзка. Но това вече е минало и няма полза да се връщам към него. Тя ми е сестра и не мога безучастно да стоя и гледам
Толкова се страхувам за нея, но не знам как да й помогна
как този ревнив простак ще я вкара в психиатрията или ще я тласне към самоубийство. Станислава не само ми е сестра, тя ми е като дете, защото мога без угризения да кажа, че аз съм я отгледала.
Бях на 16, тя на 10, когато майка ни разбра, че татко си има любовница и вместо да го разкара и се посвети на нас, тя се залюби с един швед и се заби с него в Скандинавия, оставяйки ни на грижите на свекърва си. Пращаше ни чат-пат колети с парцалки и лъскави подаръчета, за да ни замазва очите, но след като започнах да ги връщам, престана. Баща ни пък се ожени за младата си приятелка, родиха им се близнаци, веднъж дойде да ни види, но майка му, тоест баба, която ни гледаше, заяви, че няма син, и го изгони. Макар и недотам образована, явно е била достатъчно умна и предвидлива, щом приживе приписа на нас, двете, апартамента в Пловдив, в който живеехме, а също и мястото във Велинград.
Предвид горчивия опит от раздялата на родителите ни, малко преди да се омъжа, продадохме имотите и купихме по едно жилище на мен и сестра ми, за да сме сигурни, че каквото и да стане с браковете ни, ще имаме покрив над главите си. Сега си давам сметка, че съм постъпила правилно, макар че за себе си не се притеснявам – както се казва, случих на съпруг. Вече 15 години живеем в хармония и разбирателство и често се смеем, че само смъртта може да ни раздели. Но при Станислава положението е кошмарно, въпреки опитите на Владо да я задържи при себе си на всяка цена. Освен че е ограничен и комплексиран, е безумно ревнив, а най-лошото е, че е агресивен. Когато се карат, юмруците му заместват думите, защото му е по-лесно и нарочно не я удря по тялото, а по фасадата, за да е „изписано“ на лицето й кой командва парада.
Точно преди Гергьовден тя най-сетне събрала смелост да го помоли да остави на мира нея и 5-годишния им син, да напусне дома й и се разведат като интелигентни хора. Владо превъртял и я смлял от бой. И докато Станислава се гърчела от болки на пода, той крещял, че по-лесно ще е да й купи ковчег, отколкото да й даде развод. После започнал да се хили гадно, подхвърляйки, че с помощта на приятелите си ще я изкарат ку*вата, преспала с всички тях, и той ще вземе попечителство над детето. Е, не го казал толкова изискано, но това е имал предвид. Горката ми сестра! Хората си почиваха и се веселяха по празниците, а тя лежала и си налагала синините с лед и мазила. И не смеела да ми се обади, защото онзи изрод си стоял вкъщи да я варди като надзирател. Дори детето не извел да го разходи на въздух.
Станислава ми звънна още в първия работен ден и помоли да отида в службата й през обедната почивка. Когато я погледнах, се ужасих – лицето й приличаше на топографска карта. Следите от подкожните кръвоизливи преливаха от тъмносиньо и лилаво до жълто. Разплака се на рамото ми и каза, че и по тялото си няма здраво място, но не това бил проблемът. Умирала от страх, че Владо няма да се спре пред нищо, за да й вземе детето. И не защото го иска, а за да я накаже. Приятелите му щели да докажат в съда, че се чу*а за пари, с които си купува дрехи и козметика, че прекалява с алкохола и изобщо не се грижи за сина си, а е прехвърлила този ангажимент на мъжа си.
Опитах се да успокоя Станислава и да й вдъхна кураж, но разбрах, че страхът от Владо така е обсебил съзнанието й, че е безполезно. Само щях да я травмирам още повече. И без това бе на прага на истерията. Не възразих и като ме помоли да не й звъня, тя щяла да ме търси, когато е удобно, защото онзи кретен налитал на бой при споменаването на името ми.
Оттогава живея в кошмар. Сърцето ми се преобръща при всеки звън на телефона. През главата ми светкавично минават ужасни мисли и картини – че тя лежи пребита и безпомощна, или пък че съседите й ми съобщават за най-лошото. Съпругът ми предложи да потърсим съдействие от полицията, но аз не смея, нали й обещах засега да стоя настрана. Освен това Владо наистина е първичен и неконтролируем и види ли, че Станислава му се измъква, като нищо в пристъп на умопомрачение може да й причини нещо, заради което никога да не си простя.
И все пак, става дума за родната ми сестра, а аз съм с вързани ръце! Чувствам се като ранено животно в клетка – безпомощна и нещастна, защото не знам как да й помогна.
Благовеста
Можете и вие да споделите историята си на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply