От малък град в Южна България съм, но от 23 години живея във Варна. Там завърших икономика, омъжих се и останах в морската ни столица. В началото майка ми много плачеше, че не съм се върнала в родния си град. Убеждаваше ме с мъжа ми да се преместим при нея и татко, жалеше ме, че съм далеч от близките си и ако се наложи, няма да могат да ми помагат нито за децата, нито за каквото и да било. Аз обаче ясно си давах сметка, че големият град дава повече възможности за всичко и изобщо не поставих въпроса пред съпруга си. А и по време на следването обикнах града и създадох приятелства, на които можех да разчитам.
Като разбра, че няма да ме придума, майка ми обърна палачинката и заяви, че щом не искам да се прибера при тях, вече не ги обичам и не ще и да чуе за мен, нямала повече дъщеря. Не можех да повярвам, че собствената ми майка е способна да ме изнудва по този начин, но беше факт. Напразно се опитвах да я убедя,
Имам собствен живот и заслужавам да бъда щастлива
че не е права, че отдавна съм пораснала и сама определям живота си, че я обичам и я моля да ме разбере. Не, тя беше непреклонна. Така при живи родители останах сирак. Съпругът и приятелите ми правеха всичко възможно да ме отвлекат от мислите за майка и татко, които се отрекоха от мен, и всеки ден ми доказваха, че съм значима и ме обичат.
Преди петнайсет години ме блъсна кола и повече от месец лежах в гипсово корито. После месеци наред се възстановявах, ходих на рехабилитация и малко по малко се връщах към живота. Не можех да се справям без чужда помощ и постоянно трябваше да има някой да се грижи не само за мен, а и за децата.
Разбира се, веднага звъннах на мама, като очаквах, че ще забрави обидата и ще дойде веднага – все пак съм единствената й дъщеря, а е и пенсионерка и няма никакви ангажименти. Уви, отказа ми категорично. Да съм се оправяла сама. Тогава на помощ дойдоха приятелите и свекърва ми. Тя взе децата, въпреки че още ходеше на работа, а приятелите и мъжът ми поеха дежурствата при мен. Водеха ме на раздвижване, хранеха ме, помагаха в домакинството. Чуждите хора се смилиха над мен, а родната ми майка ми обърна гръб за втори път. Оттогава знам, че приятелят е повече от майка и от брат. Само ми е любопитно, ако не дай си, Боже, мама и татко се залежат на стари години, дали ще се сетят, че имат дъщеря, или инатът и тогава ще ги държи.
Елка
Разкажете ни историята си на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply