– Г-н Генчев, как се роди идеята за създаването на този филм и защо именно Левски?
– Моя баба от влашкото село Делейна ми е разказвала като дете своя случка. Било по жътва на ръж, вероятно в началото на юли, обед, пек, тя била на около 6-годишна възраст, похапвала сирене в синора. Внезапно ръжта се разтворила и се появил момък с жълто-червена като ръж коса и сини като небето очи… облечен в бяла везана риза, с покапала по нея кръв. Момъкът седнал до нея, подала му сиренето, той само се усмихнал и изчезнал обратно във високата ръж, защото затупуркали конски копита… Тя не го издала на потерята. Предполагам, че този юнак е бил самият Левски, защото много плакала, когато научила, че бил обесен.
– Вие сте едновременно режисьор и сценарист на лентата. Кои исторически източници са в основата при написването на художествения материал?
– Филмът е изцяло авторски, повече кауза изповед, отколкото просто филм. Ползвал съм позната литература – Захарий Стоянов, книгата на Хр. Иванов – Големия, писмата и тефтера на Левски.
– Избрали сте модела на холивудския екшън, а не на традиционното киноповествование. Защо?
– Има елементи на екшън, животът тогава е бил суров, за мъже. Традиционно киноповествование в историческия жанр ние нямаме. Епосите „Време разделно“ и „Хан Аспарух“ не са ми послужили за основа, те разказват действия. Моят филм надниква в душевността по нестандартен начин.
– В критиките към вашето творение прозират политическа нечистоплътност, корист и дори завист. Така ли е според вас?
– Негативните критики са изтъкани от завист и страх. Моят филм е първият независим продукт и е сериозна опасност за статуквото. С него обществото може да се превърне в гражданско, свободно от робията и манипулацията.
– В съзнанието на поколенията Левски е българският светец. А както казва Захарий Стоянов: „Не пожелах да правя фалшификация, защото нито един бунтовник не зная да се е лигавил с „ах“ и „ох“.“ От това определение на неговия съвременник ли се ръководихте при изграждането на образа?
– Има нещо такова. Захарий знае най-добре истината, но премълчава, той взима архива на Левски и го скрива, апокрифът е неизвестен и досега. Нещо е уплашило Захарий?!
– Упрекват ви, че със спонсорството на ДПС сте посегнали на паметта на Апостола.
– За тази клевета продуцентът съди двама журналисти, които в най-лекия случай ще изгубят журналистическите си права, в най-тежкия ще заплатят глоба в сериозен размер.
– Обявихте, че ще тръгнете да показвате „Дякон Левски“ по градове и села. Звучи доста просветителски и апостолски. Такива ли са подбудите ви?
– Вече го правим. В малките села приходът отива за ремонт на читалищата.
– Нашите читатели, имали шанса и щастието да попаднат на премиерата, споделиха, че образът на Левски е изключително земен, реален и истински. И че след филма обичта и преклонението пред Апостола у тях са нараснали многократно. Това ли бе същинската ви цел?
– Да. Искам да се говори за Левски, да превърнем в дело заветите му.
– Защо трябва филмът да се гледа днес и сега според вас?
– Заради него самия и заради нас, неговите деца! България е над всичко и това е възможно само когато стане Свята и Чиста!
Източник: в. „Пенсионери“
Leave a reply