Всеки осъжда изневярата, особено на жените. Никой обаче, преди да ги орезили, не се замисля, че за всяко кръшкане си има причина. Самата аз смятам, че за изневярата на жената е виновен съпругът й. Защото съм го изпитала на гърба си.
Омъжих се на 17 г. за доста по-възрастен от мен строителен техник. И досега живеем на село, близо до града. Тогава в града имаше пет строителни предприятия и много строежи. Моят беше технически ръководител с хубава заплата и възможност странично да си докарва още пари. Живеехме в бащината му къща, където нямаше баня, а тоалетната беше отвън. През зимата топлехме вода на печката и се подмивахме в легена. Лятото пък пълнехме бидони и като се затоплеше водата от слънцето, се къпехме. Негодувах, но мъжът ми ме успокояваше, че скоро ще 
вдигнем къща с всички екстри. Отначало не му вярвах, но той започна да докарва тухли с камиони и да ги трупа в двора. Като се запролети, събра бригадата си, изкопаха основите за един ден, на другия наляха бетона. След това започнаха да строят. За десетина дни вдигнаха къщата и започнаха да я стягат отвътре. Стана за чудо и приказ и аз бях наистина щастлива.
Живяхме добре десетина години, но като дойдоха промените, закриха строителните предприятия и моят остана без работа. Ходи в няколко частни фирми, но като разбра, че няма да го осигуряват, замина в чужбина. Тогава бях на 28. Изкара там цели десет години. Пращаше ми пари, не се лишавах от нищо, ама вечер, като си легнех в леглото, до сутринта се въртях и все за мъжа си мислех. Накрая не издържах и отидох при един колега, дето все ми правеше намеци. Като се върнах, плаках и се обвинявах, че моят се трепе от работа, пък аз мърсувам. Но както се обвинявах, започнах и да се оправдавам. Казах си – той там да не би да седи на сухо. И така угризенията ми изчезнаха. Бях сигурна, че всяка жена на моето място ще кръшне, защото това си е биологическа необходимост.
Като понатрупа пари, моят се върна. Един месец го ударихме на почивка – на море, на планина. Но без работа не се живее и той започна да търси нещо подходящо. Най-накрая ми се похвали, че е намерил. Щял пак да е технически ръководител с много добра заплата. И действително започна да носи пари, както беше обещал.
Изкара няколко месеца и един ден ми каза, че в събота на гости ще дойдат шефът му с шофьора си. Нямах нищо против – двама мъже ли нямаше да нахраним. Цял ден правих салати и мезета, а мъжът ми напали барбекюто и започна да пече пържолите и надениците. Хем печеше, хем пийваше по глътка ракия. Погледнах го веднъж, два пъти, накрая му направих забележка, че с тая сипна ракия ще се замае и като дойде шефът, вместо да му прави компания, ще заспи на стола. Той обаче ме отряза, че си знаел мярката. Пийвал си по-малко за настроение.
Когато надвечер шефът се появи, бяхме готови с всичко. Запалихме камината и седнахме на масата. Гостите опитваха салатите и мезетата и ме хвалеха. А моят продължи да надига чашките и по едно време заспа на стола. Идеше ми да потъна в земята от срам. Вдигнахме го с шефа и го сложихме на дивана. Човекът се повъртя малко и каза, че е време да си ходят. А аз, притеснена, го помолих да не бързат. Извиних мъжа си, че се е уморил от барбекюто, затова е заспал, но аз също мога да им правя компания. Шефът каза, че не се съмнява в това, а после ми намигна, че каквато съм хубава и друго може да му се прииска. Казах му, че нямам нищо против, но ми е неудобно от шофьора. Той обаче ме увери, че на него за това му се плаща – да си върши работата и да мълчи.
Шофьорът остана да наглежда моя, а шефът ме хвана през кръста и тръгнахме към спалнята. Веднага го предразположих и той се развихри като жребец. Като свършихме, ме попита дали ще имам нещо против, ако ми се обади пак да се видим на дискретен терен. Отвърнах му, че няма да имам. След него обаче ми се обади и шофьорът. Каза ми, че ще си мълчи, но трябва и на него да бутна. Какво да правя – бутнах му.
Сега и двамата ми се обаждат редовно. За всичките ми изневери обаче е виновен моят. Когато беше в чужбина, му изневерявах от природна необходимост, а сега – от яд.
Румяна
Можете анонимно да споделите своята история на po.krasivi@gmail.com
Leave a reply