Похвалите към детето – колко често, как и кога?

Всеки родител иска да насърчи детето си, да го окуражи, да му вдъхне самочувствие

похвали дете Но понякога неусетно минаваме границата и похвалите вместо полезни стават вредни.

В книгата си „Седемте гряха при отглеждането на единствено дете“ Каролин Уайт изяснява двойствения характер на похвалите. Съветите й важат както за родителите на едно дете, така и на тези с повече, защото ненужните похвали винаги са вредни,ако са прекалени.

Каролин Уайт изтъква факта, че преди всичко прекалено хваленото дете

Може да се пристрасти към похвалите и да бъде готово на всичко, само и само да не спира да ги получава. А освен това малчуган, очакващ похвала за всичко, дори когато е направил нещо посредствено, израства с погрешна самооценка, с изкривена представа за одобрение и това дори може да му отреди място на аутсайдер сред приятелите, защото ще очаква от тях същото отношение както от мама и татко. Най-вече отрупването на детето с похвали не му внушава усещане за собствената му стойност, както родителите се надяват, а напротив – прави го несигурно и вечно имащо нужда от нечие одобрение. Тези, които получават комплименти за всичко, се оказва, че не могат да оцелеят без чужда подкрепа, а освен това винаги живеят в страх да не разочароват родителите си – същите тези родители, които ги смятат за перфектни, най-умните, най-силните и най-успелите. Трудно е да се стремиш да си идеален.

Авторката подчертава, че е грешка да се смята, че похвалата е израз на обич и трябва да се дава непрекъснато. Напротив – общите и безсмислени похвали може да втълпят на детето, че е изключително, по-велико и по-заслужаващо от другите, а това неизменно ще е причина за много проблеми след това в отношенията с приятелите и учителите, а много по-късно – дори с властите. Дете, което израства със съзнанието, че е най-важното и всички му дължат добро отношение, рискува да се превърне във възрастен, незачитащ никакъв авторитет и дори закона.

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар