В съседната къща живееше семейство с един син, по-голям от мен с десетина години.
Бате Васил беше дълго чакано дете. Сдобили се с него твърде късно, затова задоволяваха всеки негов каприз. Родителите му не бяха заможни, но той винаги беше с модни дрехи. На него видях за първи път слънчеви очила и маратонки, имаше магнетофон и често от стаята му се чуваше приятна музика.
Дали защото му угаждаха, или просто по природа си беше такъв – не знам, но той не подхващаше нищо вкъщи. Основните му забавления бяха излизания с приятели, а след това почиваше почти през целия следващ ден. Криво-ляво завърши училище. Наложи се да започне работа, но тя нямаше как да е престижна, предвид дипломата му и нежеланието му да се труди. Не знам как успяваше и как го търпяха шефовете му, но не го уволняваха въпреки системните му закъснения 
и кръшкания преди края на работния ден.
Иначе съседът не беше любовчия. В редките случаи, когато го засичах в града, нямаше жена с него. А вкъщи беше водил само две. Накрая се влюби в трета – Елена, която впоследствие разбрахме, че му е колежка. Беше красива, тактична и умна, коренна противоположност на нашия хубостник.
Кака Ленче беше жена за пример. Роди момиченце и възрастните съседи, които отдавна бяха пенсионери, не можеха да се нахвалят от снахата и внучето. Но колкото и да се радваха, нямаше как да скрият, че синът им по цял ден мързелуваше. Като се наложеше ремонт, той беше зает, кака Ленче викаше свой роднина и с него свършваха работата. Друг нацепваше дървата, а дядото всеки ден ги внасяше, за да има за печките. Бабата готвеше и метеше двора, а Васил си почиваше и намираше кусури на чуждата работа.
Ако бях на мястото на кака Ленче, срам-не срам, щях да разкарам тази пиявица, но тя наистина беше крайно търпелива. После им се роди и едно момченце, а възрастните все повече и повече бяха в тежест на младата жена. Не знам как се реши, но в крайна сметка тя си взе децата и се върна при родителите си. В началото момиченцето се появяваше и свършваше малко женска работа в съседската къща, но с времето посещенията му се разредиха, защото вместо благодарност получаваше ругатни от баща си. Добре, че набързо си отидоха родителите на бате Васил – отърваха се от позора, причинен от единствения им син.
След смъртта им неговият живот продължи постарому. Дворът буреняса, портата полегна, а съседът се прибираше всяка вечер с нова двулитрова потна „приятелка“. Неотдавна се пенсионира, вече не е добре със здравето, ходи мръсен и брадясал. Тъне в самота и никой не го търси за нищо.
Понякога засичам кака Ленче, която сама отгледа и изучи децата си. Вече се радва на внуци, които бате Васил дори не познава. Никой не му е виновен, освен самият той, мързелът и безхаберието му.
Лина
Можете да ни разкажете интересна история на po.krasivi@gmail.com
Leave a reply