Омъжих се млада и нямах почти никакъв опит в готвенето. Умеех да пържа яйца и картофи, с което знанията ми се изчерпваха. Но, за сметка на това, имах огромно самочувствие.
На един Никулден поканих свекъра и свекървата, девера и етървата, родителите и сестра си. Канех се да омая всички със своя разкошен шаран. Всичко, което знаех, беше, че се махат люспите на рибата, но за вътрешностите не бях и чувала. Изчистих шарана и го сложих да се пече във фурната. След това го украсих с черен пипер (за очи), картофено пюре и малко шунка за декорация. Понеже свекърът много обича таратор с ракията, реших да го зарадвам и с таратор. А за десерт собственоръчно приготвих торта, на която в бързината забравих да сложа сода или 
бакпулвер. В резултат тя стана като подметка, но в моите очи беше чудесна, още повече че я украсих богато със сметана.
Първо налях аперитива и се запътих към кухнята, за да донеса паничка от любимия таратор на свекъра. Видя ми се някак странен на цвят, но реших, че това е от копъра. Той гребна с лъжицата, загледа се и попита: „Ти, като готвиш, защо не внимаваш да не ти падат косите?“ А сега, де – помислих, че е решил да бойкотира вечерята ми и не му обърнах внимание. Свекърът обаче бутна паницата настрани и аз ядосана отидох да я занеса в кухнята. В този момент видях котката да се измъква изпод масата цялата мокра. Хванах я, подуших я и разбрах какво е станало. Явно беше пояла от таратора и космите бяха от нея.
Стана ми много неприятно и реших, че с шарана ще си върна загубените червени точки, затова церемониално го поднесох на гостите. Майка ми благосклонно кимна с глава и възкликна: „Браво, мама, браво! Много красив изглежда, постарала си се.“ Доволна от комплимента, стрелнах с очи свекъра и му подадох ножа да нареже шарана. Цялата му вътрешност се изсипа в подноса. Всички изумени зяпнаха, а сестра ми така се смееше, че чак се удряше по коленете. Със сълзи на очи тя попита, защо не съм изчистила рибата от вътрешностите, да не би да съм ги оставила за мезе. Още по-ядосана креснах: „Ами, що да я чистя? Те така я продават, само люспите се чистят!“ Тук вече етървата подигравателно каза: „То се е видяло, че днес май няма да ядем риба, ами да пием по една ракия.“
Дотук беше пълен провал, но не загубих самоувереност, защото предстоеше гвоздеят на вечерта – разкошната ми торта. Запътих се да я донеса и когато влязох в кухнята, картинката, която видях, ме хвърли в ужас. До тортата се беше настанила дяволската котка и доволно ближеше сметаната. Цапнах я с хавлията, тя скочи и така, омазана в сметана, влетя в хола при гостите. Скочи върху свекървата, обърна се към мен и мога да се закълна, че това нахално същество ми се хилеше в очите.
Така завърши моята прословута вечер. И гостите останаха гладни на Никулден. Е, може да не съм била добра домакиня и готвачка, но поне съм имала желанието да бъда.
Таня
Можете да ни изпратите вашата история на po.krasivi@gmail.com
Leave a reply