Децата знаят, че ги обучава артист виртуоз, и често го разпъват на кръст с неудобни въпроси. Чувстват го повече приятел, отколкото преподавател.
„Това ми харесва, особено когато проявяват интерес към различните спортове“, хвали се акробатът. И се вживява в ролята си на млад и амбициозен даскал, сякаш му предстои артистична премиера.
„Добре е, че в Спортната академия взех и педагогическа специалност, и спортен мениджмънт! За всичко ни подготвяха, защото състезателната дейност е до време, а човек трябва да умее да си изкарва хляба. Работил съм с деца в зала, но там е друго – амбицирани са да се състезават. В 
училище срещаш разни характери, трябва да се съобразяваш с всички. Подход към всяко трябва да намериш“, твърди звездата на „Цирк дьо Солей“.
Голямата любов на Петър Стоянов е батутът. От детските години. В предучилищна възраст със съседските хлапета вилнеели по улиците и игрищата на Стара Загора.
Треньор на батут, който подбирал млади таланти, наблюдавал игрите, избрал си няколко хлапета, представил им се и ги препитал на място – скочи, преметни се и пр. После се срещнал с родителите им, споделил си идеите и още в първи клас сформирали паралелка със спортна насоченост в редово квартално училище.
„В наши дни това трудно ще се случи – треньор да издирва таланти! А нашият не само ни издири, но и 8 години ни обучава. Най-напред – гимнастика, акробатика, основни позиции и движения на тялото, после – скокове на батут. Яко тренирахме! Дори да е била случайна тази среща, тя после се оказа за мен съдбоносна“, припомня си Петър.
След като завършил средно образование – направо в Спортната академия. И там започнал да трупа актив от медали от национални, европейски, дори световни състезания. Забелязвали го не само у нас, но и по света, където пътувал с Националния отбор. Давал си сметка, че спортът е до време и че трябва да мисли как ще продължи да си вади хляба. Тогава колега батутист, французин, приключил вече с кариерата си, поел кастинга на „Цирк дьо Солей“, му предложил: „Ела, пробвай се при нас!“. Три години Петър го отпращал, на четвъртата приел.
„Направих демо касета с мои записи и я изпратих в щабквартирата на „Цирк дьо Солей“ в Монреал. Одобриха ме и ме поканиха да замина. И приказката започна“, припомня си Петър.
„Цирк дьо Солей“ (в превод -„Цирка на слънцето“, – б.а.) е огромна машина, чийто кастинг работи много сериозно. Конкуренцията е зверска. Шефовете на шоуто отлично знаят какви точно хора им трябват – ръст, тегло, качества и умения. А новопристигналите кандидати си нямат и идея какво точно ги очаква. Щом са те харесали, пращат те на обучение. Дженерал формейшън се казва, за 4-5 месеца. Петър е единственият българин в новата група млади акробати, които трябва да станат артисти.
„Готвят те за онези номера, за които смятат, че си най-подходящ. Не просто учим нова акробатична дисциплина, а изцяло променяме стереотипа си на мислене. Защото нашият стереотип е на състезатели – нещо като роботи със заучени движения, правим онова, което ни кажат. Е, трябваше да пречупим стереотипа на състезатели и да придобием нов – на артисти. Защото бидейки на сцената, не можеш да бъдеш робот. И започнаха едни упражнения! Карат те да се въргаляш по пода като маймуна, импровизираш с предмети и без предмети, сиреч ставаш артист“, припомня си Петър.
В началото било шокиращо за сериозния спортист като него, дошъл от Източния блок, свикнал на казармен режим. Но приема предизвикателството и започва да прескача бариерите. А те са много – сковаността, езикът – английски и руски, защото рускоговорящите преобладават в трупата.
„Руският е вторият официален език в трупата след английския. Руснаци, белоруси, украинци ми станаха приятели – нали сме нещо като сродни души. Приличаме си по манталитет и емоционалност. В школата се правеха периодични проверки – да видят докъде си стигнал, да те посъветват. Тогава си мислех защо ме занимават с толкова много глупости, а сега си давам сметка, че точно тия занимания са ми отворили очите и са ме направили артист“, разказва пред в. „Телеграф“ Петър.
На него, професионалния акробат, вече не му е интересно, ако някой с каменно лице излезе и направи петорно салто. Повече ще му грабне вниманието артистът, който с мимика и жест покорява зрителя, пък после върти салта.
„Искам да ме направи част от магията на шоуто, а чак тогава да демонстрира какво умее“, обяснява Петър.
Никога няма да забрави първия си спектакъл – в една студена априлска вечер в Монреал. 60 артисти представят премиерната програма „Кортео“, която се играе и досега. На Петър му
е съдено да я върти цели пет години по света. Има два номера – първият, титърборд, е висша акробатика. Използва се дъска, на която двама души скачат, отхвърляйки един друг, скачайки по-високо и приземявайки се пак на нея, превъртайки се във въздуха. В случая се използва единствено тежестта на другия и балансът между двамата.
„Много трудно. Но за всяко трудно нещо – наградата е по-голяма. Бяхме четири момчета, които се въртяхме – белорус, французин, френски канадец от Квебек и аз. Това е „Цирк дьо Солей“ – 20 и повече националности, конгломерат от култури и етноси.
Вторият ми номер бе с обръч, Сир уил – използваш активния баланс между тежестта на обръча и твоето тегло и изпълняваш фигури, въртейки се, падайки като монетка. Също много ефектно. Тия два номера станаха моята визитна картичка в „Цирк дьо Солей“, припомня си Петър.
Трупата обикаля големите градове в Канада и САЩ. За любознателния българин това е повече от шанс да заживее нов живот. Ето какво е запомнил от първите преходи артистът: „Месец или два циркът стои в един град, така че се запознаваш с него, започваш да се чувстваш местен, имаш си любими места, където си пиеш кафето или обядваш. Приятно е – толкова много градове има по света, където мога да си взема кола и да се разходя, без да се загубя. В Япония изкарахме година и половина. Играхме в Санкт Петербург, а след това – в Казан. Голяма емоция бе за мен да се представя в Татарстан, това е стара България, Волжка България! Там бе моето последно представление в това пътуващо шоу“.
Петър Стоянов има шанса да се включи и в друг проект на „Цирк дьо Солей“, така нареченото „резидент шоу“. Артистите се установяват на едно място за по-дълъг период от време. Пада му се Лос Анджелис в Калифорния. Играят в Кодак тиътър, тоест в театъра на оскарите.
„Сам си намираш място за живеене, установяваш се, имаш си кола, купуваш си повече вещи, нещо, което в пътуващото шоу е невъзможно, защото там пътуваш с не повече от два куфара. А в Лос Анджелис си имах свой дом, свое легло. След няколко месеца тялото ми като че ли беше готово да тръгне нанякъде, по навик. Половин година ми трябваше, за да разбера, че никъде няма да ходя. Две години и половина бях в това резидент шоу. Участвах в номер на батути, много динамичен. Представяхме гангстери и полицаи в стил Ал Капоне, които се гонят и преследват, стрелят. Идеята на шоуто беше реверанс към киното – нали всичко това се случва в Холивуд. Даже ни поканиха да участваме на една от церемониите при връчването на оскарите. Само че тогава на нас ни се полагаше отпуск и аз предпочетох да се прибера в България, за да си видя близките“, припомня си Петър.
10 години българинът е звезда на „Цирк дьо Солей“. Отведнъж го стяга носталгията и решава да се прибере в родината. До днес поддържа връзки с трупата. Неизменно присъства на всичките й представления в България.
„Цирк дьо Солей“ ще си остане моят втори дом и второто ми семейство, няма значение дали работя за тях или не, аз ги ценя и обичам“, казва Петър Стоянов, убеден че няма да се раздели лесно с миналото си. Пък и не иска.
Leave a reply