От възпитателката в детската градина научавате, че детето ви е много дисциплинирано и изпълнително
Това искрено ви учудва, защото картината у дома е съвсем различна. В почивните дни трудно успявате да го сложите в леглото следобед, търпите капризи за храната. На какво се дължи това разминаване? Може би родителският ви подход не е правилен? Не бързайте със самокритиката. Разликата в поведението е нещо съвсем нормално, смятат педагозите.
Истината е, че в детската градина има изграден строг режим. Малките момичета и момчета бързо научават кое след кое следва. Най-напред се закусва – всички заедно сядат край масичките, всяка сутрин по едно и също време. Който не яде, остава гладен. След закуска следват занимания и игра. Следобедният сън е между 13 и 15 часа. Който се събуди по-рано, тихичко остава да лежи в леглото. Този „казармен“ ред има своите положителни страни. Последователността и предвидимостта на действията карат детето да се чувства спокойно. Режимът учи на търпение – качество, което ще бъде много необходимо в усвояването на буквите и цифрите.
У дома е по-трудно да организирате всеки ден толкова стройно. Дори в събота и неделя има ангажименти, които могат да изместят обичайния час на обедното хранене или вечерното лягане. Това обърква и изнервя детето, то започва да хленчи, да недоволства, да прави сцени. За да има спокойствие в семейството, добре е да създадете режим, съобразен с индивидуалните му особености. И е необходимо да го спазвате. Ако ще гостувате у приятели до късно, трябва да оставите детето на грижите на баба и дядо или на бавачката. Друг вариант е да бъдете заедно, но да си тръгнете навреме, за да го сложите да спи в обичайния час.
За успешното прилагане на режима е важно да има единомислие и единодействие у родителите и всички, които живеят под един покрив с детето. Ето една типична ситуация. Майката изпраща детето в леглото. Недоволно, то се гушва в татко си. А той започва да играе с него. Установеният час за лягане отминава и режимът се нарушава. На следващата вечер проблемът отново ще е налице. За да го преодолеете, бъдете последователни. Така изграждате и здрав родителски авторитет. Ако на 3-6 години не може да накарате детето да ви слуша, как очаквате да се справите, когато то стане на 13-15?
Leave a reply