В нашата семейна компания историята с лютеницата се разказва от години. Тя е съвсем истинска и най-сигурното доказателство за това е дъщеря ми Василена.
Когато се влюбих в Катерина, бях нещастно женен за една властна Виктория. С нея отдавна не се обичахме, но тя не беше от жените, които падат по гръб, и следваше кучешкия принцип: и да не яде кокала, на друг не го дава. Затова колкото и да я вбесявах, не щеше да се разведем. Показваше се с мен пред техните на Великден и по Коледа. А на Нова година организираше семейни сбирки.
Катерина ме извади от скучния сън на недоволен женен мъж. Беше само на 22 – щуро момиче, което не признава правила и обществено мнение. От 3 г. живееше на квартира, но в неделя обядваше с родителите си. Прекарваше с тях и 31 декември, а после хукваше по купони с приятели. Много я ревнувах, особено по празници – аз с проклетата си 
жена, а тя – млада, свободна, ухажвана.
Та преди 9 години, на 31 декември, на мене ми избиха чивиите, оставих Виктория да се приготвя за семейно посрещане и казах, че отивам за лютеница. Преди да чуя отговора й, хлопнах вратата и хукнах по стълбите. От магазина на ъгъла купих един буркан лютеница и забързах към Катерина. Исках да я изненадам и затова не й се обадих. Като стигнах до блока, реших да й звънна да слезе. Колкото пъти я набирах, чувах все, че операторът ще предаде за моето обаждане. Откачих. Не можех да застана на вратата им, защото родителите й нищо не знаеха за връзката ни. Седнах пред входа и зачаках, като периодично проверявах телефона й. Никаква промяна. Заинатих се и реших, че няма да мръдна, докато не я чуя или не я видя. Жена ми звъня поне 30 пъти, но аз не вдигах.
Катерина се появи в 20,17 часа. Ококори се, като ме видя, и силно ме прегърна. Така прегръщаше само тя. В онзи момент разбрах, че това е моето момиче. Навих я да се върнем за малко в квартирата й и… от там си тръгнахме малко преди полунощ. Тя все пак отиде при техните, а аз влязох вкъщи с лютеницата едновременно с поздравителната реч на президента… В 1 часа на 1 януари излязох на любовна среща с Катерина.
Оттогава не сме се разделяли. След година, на Василовден, се роди дъщеря ни Василена. И досега не знам защо онзи път навръх Нова година ми щукна да ходя за лютеница, но тя свърши добра работа. Заради нея се разведох, събрах се с жената, която обожавам, станах баща. Как да не обича човек пустата лютеница. Вкъщи е толкова на почит, че без нея не минава Нова година… Купува я Катерина, за да нямам повод да излизам. Ама и аз не искам, честно казано.
Сашо
Можете да ни разкажете историята си и да я изпратите на po.krasivi@gmail.com
Leave a reply