ПО-КРАСИВИ ти дава отговор на всички въпроси за мъжете, връзките и любовта, които ти тровят живота. И гарантираме, че 99 % от тревогите ти са абсолютно излишни, защото ти предлагаме да чуеш мъжката гледна точка…
Забелязал съм, че когато кажа, че пиша за дамско издание, жените наоколо изпадат в захлас. И в очите им се появява особено пламъче, което значи едно-единствено нещо. Че е въпрос на време да бъда посветен в най-дълбоките и проблематични дебри на интимния им живот и да бъда помолен да коментирам ситуацията от мъжка гледна точка. Разбирам ги. Все пак в ръчичките (и ръкавичките от актуалния пепит, боже, вече имам професионално изкривяване!) им е попаднал индивид от мъжки пол, който може да обсъди темата „отношения и чувства“. С думи прости и разбираеми, вместо да сумти, да хъмка и да се запъва като първолак. А както знаем, птичето на късмета каца веднъж на рамото. Въпреки че според най-добрите ми приятелки птичето е на разположение по 24 часа в денонощието, включително ако го събудиш по първи петли, подпийнала и разстроена, защото „той пак (не)предприе еди-какво си“… Свикнал съм. Нещо повече, обичам тази роля! Да си любовен консултант – без портфейл, на свободна практика, си е цяло предизвикателство и школа по дипломация. Например имаш 20 минути да се облечеш, да хванеш такси и да се докопаш до приятелка, която е решена да иде и да изпочупи стъклата и огледалата, както и да надере с ключ боята на BMW-то (петица!) на невярното си гадже. Пред моя екшън „Бързи и яростни“ ряпа да ядат! Разбира се, невинаги е така инфарктно. Понякога ситуацията по-скоро прилича на „Листопад“. Просто трябва да изпиеш едно турско кафе и да подадеш носна кърпичка. И да обясниш, че ние, мъжете, сме си гьонове и гаджето й, което не прави изключение от общото гьон правило, колкото и да я обича, няма да я нарича „писенце“ на обществени места. И няма да изгледа с нея всички епизоди на „Здрач“. Да не говорим, че има случаи, които приличат на партия с Каспаров. Жената се е забъркала с играч от класа и за да спечели (друг е въпросът за какво й е такова чудо в къщата), трябва да се премислят ходовете му бая напред и хитрецът трябва да се дебне в къс пас. Смея да твърдя, че съм натрупал доста сериозен стаж като консултант на любовния фронт! И си признавам, че когато онзи ден изгубих един бас в редакцията и ми наложиха да отговоря на поредната доза въпроси, свързани с любовта, връзките и тези невероятни гадини, мъжете, си отдъхнах с облекчение. Няма да играя маскиран Дядо Коледа на фирменото парти, ура! Скъпи момичета, ще изпълня заданието не само честно и по най-откровения възможен начин, защото държа на думата си като истински кавалер, но и с удоволствие – защото, както вече стана дума, адски си харесвам ролята!
„Той се нуждае от по-малко секс от мен. Tова не е нормално, нали?“
Не е нормално, казваш… А сега я си признай честно. Как предпочиташ: той да те е прегърнал плътно през цялата нощ, така че да ти се схващат периодично крайниците и да се задушаваш, или в някакъв момент да те остави на мира? Според стереотипа „жените обичат да ги гушкат нонстоп“, в който всички сляпо сме повярвали, не можеш да се оттеглиш в едната половина на леглото и да се наспиш като хората, защото това не би било нормално! По същия начин стоят нещата със схващането, че мъжете са секс машини, в което всички сляпо сме повярвали. Няма вариант, в който са ти набили много лошо канчето в офиса, гониш крайни срокове и си уморен като за световно, скарал си се с вашите и си разстроен и т.н. и просто не ти се прави секс точно сега. Не, няма, ти си длъжен да защитиш мъжествеността си – по всяко време, при всякакви обстоятелства!… Скъпи момичета, либидото е индивидуална характеристика, също като цвета на очите. Как ви звучи твърдението: „Ако държеше на мен и наистина ти пукаше, очите ти щяха да бъдат по-зелени.“?
“Аз искам дете, а той казва, че още не е готов за това. Ами ако никога не стане?”
Истината е, че рано или късно, ще стане. Дори да не му се вярва, че е възможно. Мъжете също имаме биологичен часовник, просто при нас се включва по-късно. По-точно, когато започнем да предпочитаме да се подвизаваме на масата в кръчмата вместо в леглото, когато мнозинството от приятелите ни, като се напият, показват в мобилния си снимки на бебета вместо на голи гаджета, и не на последно място, когато установим, че побеляваме, оплешивяваме и напълняваме. Така че, мили дами, в общи линии борбата за деца е предварително спечелена, стига да умеете да чакате. Ето и една идея какво можете да направите междувременно. Вземете си куче! Не, хич не се бъзикам! Личните ми наблюдения сочат, че много двойки си правят дете ей така, на майтап, на твърде млади години, а после се оказва, че не са подготвени за отговорностите, свързани с появата му. А всеки, който е гледал куче, ще каже, че грижата за него си е като грижата за малко дете. Само дето няма да ви буди посред нощ да го храните и няма да ореве околията, ако не му прочетете приказка преди лягане. Между другото някъде бях чел, че двойките с домашен любимец по-лесно се решават на стъпката „създаване на потомство“, както и че стопаните на животно живеят по-дълго.
„Не се разбирам с роднините му. Мога ли да го поправя?“
Това си е опасен подводен камък. Или по-точно цяла канара. Защото не една и две прекрасни двойки са се разделяли именно поради намесата на родителското тяло. Важното е да съхраниш сили и да ги инвестираш в поддържане на любовта ви, вместо да ги изразходваш в спорове и дрязги, които няма да доведат до нищо градивно.
Основно правило за победа във военното изкуство е внимателно да подбираш в кои битки да влизаш и кои да избягваш, защото са предварително обречени. Битката с близките му е от втория вид. Засвидетелствай им необходимото внимание и уважение под формата на посещение на фамилни сбирки за рождени дни и се дръж като същинска англичанка – говори за времето. Не прави бойкоти и в никакъв случай не се напъвай пряко сили да им се харесаш – насила хубост не става, а фалшът винаги личи и само ще влоши положението. И ако държиш на връзката си, за бога, в никакъв случай не се съгласявай да живеете под един покрив с тях и не го карай да избира – „аз или те!“.
„Много го ревнувам! От приятелки, от колежки, от бивши… изобщо, от всички. Да му го призная ли?“
Малко ревност винаги е добре дошла, защото действа като приятно чесане под брадичката и зад ушичките. Но забележи, малко. Не и бясно чупене на чинии в стената, скандали от сорта на „Защо снощи се баби толкова в тоалетната в бара? Съвпадение ли беше, че преди теб в женската влезе една мацка с поличка 10 см.?“, както и звънене по сто пъти в офиса с въпроса: „Ти какво правиш, прасчо?“ Случвало ми се е и това действа изключително изнервящо и отблъскващо. Какво да отговоря? Че в офиса – изненада! – работя, а в тоалетната… дай да не влизаме в подробности. По-скоро си задай въпроса ти самата какво правиш, че не вярваш на гаджето си така генерално? Предлагам ти следната рецепта за излекуване на зверска ревност. Започни да общуваш с красиви, готини мъже. Ако няколко месеца след това продължаваш да си му вярна, въпреки хилядите изкушения и удобни възможности да кръшнеш, изводът ще ти се наложи от само себе си: когато обичаш някого, ти не му изневеряваш по собствено желание. Невероятно, но факт: това важи и за двата пола, твърдя го от собствен опит!
„Той ми посегна. Обеща, че няма да се повтори пак. Чудя се дали да си тръгна?“
Отговорът е „да“. Ето още няколко безкомпромисни повода за раздяла. Той не те подкрепя в цел, към която се стремиш и която ти е адски важна, независимо дали става дума за завършване на висше, раждане на дете, професионална преориентация, купуване на жилище и т.н. Той е източник на негативни емоции: кара те да плачеш, да се чувстваш зле, необичана, нежелана, несигурна, некрасива, неинтелигентна… Той не си дава труда да ти облекчи живота по никакъв начин: ти си тази, която полага усилия за отношенията ви, грижи се за физическия и емоционалния му комфорт, докато той… ами, просто присъства.
Как да разбереш дали е склонен на насилие?
„От голямо значение ли са големите гърди за мъжете?“
На мен ми се ще веднага да контрирам със: „А за бас от голямо значение ли е големият пенис?“ Това не е никакво заяждане, заклевам се! Никой не би отказал няколко сантиметра отгоре, но всички много добре знаем, че има куп други неща, адски по-важни от въпросното анатомично наличие или отсъствие. Освен това сега ще разкажа една история, която за мен илюстрира прекрасно цялата сложна, пълна с трепет и вълнение връзка между мъжете и женските гърди. Имам си компания от няколко човека от гимназията, с която съм отрасъл. Всеки смени много неща през времето – местоработи, гаджета и среда, но неизменно продължаваме да се виждаме и до ден днешен. И един от компанията беше вманиачен на тема „големи гърди“. Направо ни надуваше главата години наред: как дадена мацка щяла да е супер, само да не били „стафидите“ й; как мигът на чисто блаженство бил тогава, когато се докоснеш до меката плът; как пазвата й поетично се поклаща, докато тя тича, и закачливо ти намига, когато се наведе… изобщо, беше станал нетърпимо досаден. И преди 2-3 години, докато седяхме в една кръчма, дойде голямата изненада. Влезе особено надарена мацка с особено щедро деколте, в което всички представители на мъжкия пол зяпнаха като омагьосани. Очаквахме той да започне лекцията си, но не последва нищо. Естествено, някой не се стърпя и изтърси: „Няма ли да кажеш нещо?“ Е, имаше! А именно, че големите гърди били непрактично нещо, че в леглото човек се чудел да ги целува ли, да се завива ли с тях. Че като увиснели до пъпа – нещо, което нямало как да се случи с малките, стегнати и естетични гърди, щели да са кофти гледка. И че гаджетата с особено големи гърди изглеждали несъразмерни. Накратко, дълги години бил много заблуден по темата и всъщност частта от женското тяло, която е супереротична и невероятна, всъщност са дългите крака! Има ли нужда да казвам, че последва продължителна и изчерпателна лекция на тема дълги женски крака…
„След като той не иска да празнуваме Свети Валентин и хич не е романтичен, държи ли изобщо на мен?“
А ти сигурна ли си, че не иска да празнувате? Ако мен питаш, напротив, иска… Само дето не си го представя по начина, по който си го представяш ти. Скромният ми – и горчив – опит по въпроса с романтиката ме е научил, че ние, мъжете, и вие, жените, имаме коренно различно виждане по въпроса що е романтичен миг. Това е момент, в който двамата се чувствате адски близки и влюбени един в друг. Момент, в който компанията на другия ти е напълно достатъчна и усещаш, че наистина сте едно цяло срещу целия останал свят. Нали? За да го изпитате, на вас, жените, ви трябват маса с цветя и свещи, рози и плюшени сърца, секси черна рокля с обувки на висок ток и разговори за „бъдещето ни“. На нас, мъжете, са ни достатъчни бира и семки в парка, залез за фон, удобни кецове и суитчър и разговор за мачове и екшъни например. Така че, ако си дадеш труда да забравиш класическата форма на празнуване и се навиеш на нещо щуро и забавно, ще видиш, че гаджето ти ще прегърне идеята с две ръце и ще даде всичко от себе си. Давам пример: имах една девойка от Академията, която беше пълна с нестандартни идеи и предизвикателства.
И тя предложи за Свети Валентин да си спретнем карнавал. Получи се адски весело! Имаше вечеря, която дори сготвих аз! Имаше перуки, балони, домина, много смях… и букет моркови и чери доматчета, който веднага влезе в употреба в кухнята. Нямам нищо против да празнувам пак така!
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
Leave a reply