Дядо, с когото живеех и му бях любим внук, почина преди година. Останах в неговото жилище и „наследих“ най-ужасната клюкарка, която можете да си представите. Апартаментът й е под нашия и понеже я гони старческо безсъние, събира пълна информация и през деня, и през нощта. Докато дядо беше жив, винаги му докладваше: колко хора сме били у нас, кой колко пъти ходи до тоалетната, кой има цистит, на кого му е зле простатата. Като разбра, че гаджето ми от време навреме живее у нас, направо се развихри. Непрекъснато разпитваше дядо коя е тази Миглена, дето я водя, и ако й даде малко повече сведения, ще може да я проучи. Той не че знаеше подробности, но беше мъж на честта и никога нямаше да й позволи да души около нас.
Като почина моят старец обаче, госпожа осведомителката надмина себе си. Дебне ме кога отивам на работа и тича вкъщи – уж носи мекички, а докато Меги й прави кафе, очите й шарят какво сме ремонтирали, къде има прах и колко поразии е направило кучето. И като подхване тази тема с „Не може ли дете да гледате, ами сте взели този помияр…“, винаги стига до „Като ви няма, не спира да лае. Побърква ме, идва ми да се оплача в общината…“ Това като го чуя, полудявам. И я предупредих, че ако доближи входната ни врата, ще извикам полиция.
Преди време като се върнах от командировка, Меги ме подхвана от вратата. Съседката цъфнала у нас веднага щом научила, че на приятелката ми майка й ни е на гости. Сигурно през шпионката е издебнала кога Меги отива на работа и леко-леко по стълбите – вкъщи. Питала, разпитвала, накрая обяснила, че аз не съм достатъчно добър за дъщеря й. Родителите ми били разведени и ако не бил дядо ми, съвсем по улиците съм щял да порасна. Майка ми хич не била свястна, а баща ми с неговите любовници… Не знам как се сдържах да не сляза при нея, да й изкъртя вратата и да й избия зъбите. Само заради възрастта й не го направих. Но един ден ще ми гръмнат бушоните и ще си го отнесе, иначе няма да спре да си вре носа, където не й е работа.
Станимир
Leave a reply