Няма да спомена града и фамилията на тази жена, макар много да ми се иска. Просто тя ме закле да не го правя. Казва, че благотворителността трябва да остане анонимна, иначе било грозна хвалба. Богатите, които давали големи суми и се пъчели с това, явно искали да изкупят греховете си.
Знам обаче, че леля Ани ще прочете писмото ми. И се надявам да й стане приятно. Тя е невероятно добра и благородна жена. Живее сама, защото съпругът и дъщеря й са починали, а внуци няма. Затова пък прави всичко, за да зарадва бедните деца, дори ромчетата. Събира от близки и роднини омалели дрешки и обувки, пече сладкиши, плете шалчета и шапки и ги раздава. Само не си мислете, че го прави явно и открито, напротив. Оставя ги тайно пред вратите, все едно е Дядо Коледа. При това не само по Рождество, а през цялата година.
Въпреки че минава 70-те, леля Ани още работи. Пенсията й не е голяма и самата тя живее скромно, но отделя пари от заплатата си за своята мисия. Веднъж тайно плати сметката на безработно семейство от нашия вход, за да не им спрат тока. Хората така и не разбраха, но много се зарадваха, защото точно тогава детето им беше болно от ангина и си дадоха 
парите за лекарства. През септември пък купи всичко необходимо за училище на друго съседско момиченце, което тръгваше в първи клас, а майка му почина през лятото. Остави чантата пред вратата, без никой да я види.
Ще попитате откъде знам всичко това? Живеем врата срещу врата и понякога леля Ани ме моли да й помагам в благородното дело. Правя го с удоволствие, но тя настоява да не казвам никому, дори на приятелките си. Затова реших да напиша това писмо и да споделя – гордея се, че познавам тази жена!
Съседката
Пишете ни на po.krasivi@gmail.com
Leave a reply