Имам най-прекрасните родители на света – мама Таня и татко Боги.

Те ме отгледаха с много любов и аз им отвръщам до ден днешен със същото. Когато завърших магистратурата си, започнахме да готвим сватбата с годеника ми Иво, който търпеливо ме изчака през всичките тези години. В деня, в който с него избрахме ресторанта и харесахме поканите, се прибрах превъзбудена у дома. Искаше ми се да разкажа всичко на родителите си, но вкъщи ме чакаше изненада. И то неприятна.

Заварих в хола мама, татко и някаква непозната – красива, добре поддържана жена. Очите на родителите ми бяха насълзени, а дамата седеше безмълвна, вперила очи в нещо, което само тя виждаше. В началото реших, че се е случило нещо непоправимо с някой от близките ни, но това, което чух, обърна света ми с главата надолу. С треперещ глас мама каза: „Стеле, запознай се с родната си майка Геновева…“ Честно казано, изобщо не можах да осмисля думите й. В този момент непознатата скочи от стола и театрално ме запрегръща. Бършеше очите си, но колкото и да се стараеше, оттам не потекоха сълзи…

В следващия половин час чух една невероятна история, чиито главни героини бяхме аз и въпросната госпожа. Когато била на 18 – току-що завършила гимназия, тя забременяла от доста по-възрастен мъж, който имал семейство и било абсурдно да ме припознае. Тогава Геновева взела решение да ме остави пред вратата на мама Таня и татко Боги. От свои познати знаела, че те отдавна правят опити да имат свое дете, но не им се получава. И както се случва по филмите, сложила ме в една кошница, с документите ми и писмо, че се отказва от мен и никога повече няма да ме потърси. След това заминала за Щатите с намерението да забрави България завинаги.

Тогава съм била само на една седмица. Родителите ми имали много познати и не било трудно да сменят акта ми за раждане и да ми издадат нов. Цели 25 години след това си живеехме в мир и любов, а аз изобщо не подозирах каква е истината за моя произход! Геновева се установила в Чикаго и започнала нов живот. Запознала се с някакъв богаташ и се омъжила за него. За зла беда обаче повече не могла да забременее. Когато той починал, тя се сетила за мен. Решила да ме издири и да ми остави в наследство всичко. Иначе след нейната смърт държавата щяла да получи всичко. Докато ми разказваше това, в гласа й нямаше и помен от разкаяние, че навремето се е отрекла от мен. Беше я грижа единствено парите й да не отидат на вятъра! Освен това вече й тежало, че е сама и няма близък, който да отвори вратата й и да я попита как е и има ли нужда от нещо.

Слушах я изумена и единственото, което изпитвах към нея, беше отвращение. За каква се мислеше тази жена и с какво право се вмъкваше като крадец в семейството ми, а на всичкото отгоре имаше и някакви претенции. По дяволите и парите й, и тя самата! Наговорих й неща, които няма смисъл да ви казвам. Геновева явно не очакваше такъв развой. Може би си мислеше, че ще зарежа всичко с лека ръка и ще хукна подире й да й лижа подметките заради доларите и богатствата й. Не беше познала обаче -просто беше сбъркала човека. Казах й, че не ми е никаква и че аз родители си имам. Да бъде така добра да си върви, откъдето е дошла, и повече да не се връща. После я изпратих до вратата. След това целунах единствените родители, които признавах и обичах, и им казах, че няма да допусна у дома повече неканени гости. А Геновева изтрих завинаги от паметта си.

Стела