Искам да споделя с вас горчивия урок, който научих на 52 години: „Не се привързвай!“
Лъчезар е единственият ми син и през лятото навърши 32 г. Баща му почина отдавна и го отгледах сама. Повтарях си, че трябва да го оставя да порасне и да бъде отговорен мъж. Не се бърках в живота му, не му пречех да избира – приятели, професия, жени. От време на време подхвърлях, че искам да се радвам на внуци, но обикновено думите ми оставаха без отговор. Допреди 3 г., когато Лъчо ми доведе Ирена – усмихнато, нежно, красиво момиче, което ми взе очите и душата. Скоро след като се запознахме, тя заживя у нас. Зарадвах се, защото по всичко личеше, че двамата се обичат. Няколко месеца по-късно аз се преместих в дома на родителите си – хем да наглеждам старите, хем да не преча на младите.
Стоях настрана, но им бях казала, че ако имат нужда, винаги ще съм насреща. Като започнаха ремонт на апартамента, им помотах с пари, със съвети, с майстори. Знаех, че се уморяват, затова ги канех вечер вкъщи или им казвах какво съм сготвила, да минат и да си вземат храна. Понеже Ирена дойде у дома с кученцето си, обещах й да го гледам винаги когато се наложи. Виждах и неща, които не
ми бяха по вкуса, но си държах езика зад зъбите.
Седмица след рождения ден на Лъчо заминаха на остров Тасос. Аз съм половин гъркиня и реших да ги посрещна с гръцка вечеря. Купих узо и приготвих вкусотии, които знам от мама. Но синът ми се обади, че тръгнали късно, затова ще минат да се видим на следващия ден. На сутринта пак запретнах ръкави и работата ми спореше, защото някак очаквах добра новина. Лъчо и Ирена пак не дойдоха, дори не се обадиха. На следващия ден също. На третия вече не издържах и понеже телефонът на Лъчо беше изключен, отидох да видя какво става. Не мога да ви опиша какво заварих – куфар в средата на стаята, вещи на Ирена, разхвърляни из цялата къща, пълен пепелник с фасове, при положение че синът ми от две години не пушеше. Той палеше цигара от цигара, в 10 сутринта пиеше бира, брадясал, със сенки под очите.
Нищо не изкопчих от него. Почивката уж била супер, но последните два дни Ирена станала нервна, цупела се за всичко. Като минали границата, вдигнала луд скандал, защото не бил спрял на някакъв магазин. До София не си продумали. Тя легнала в хола, а на сутринта я нямало. Оставила бележка, че си взема най-нужното, ще си прибере останалите вещи, когато той сметне за удобно. Нито дума повече.
Синът ми и досега ужасно страда. Аз също – не защото са се свършили жените, не и заради неродените ми внуци. Мъчно ми е за мен самата. Как й позволих да влезе под кожата ми, да ме накара да я харесвам, да искам да се грижа за нея, да се привържа, все едно ми е любимата снаха. Сигурно Лъчо го боли много, но и на мен сърцето ми се къса. Никога повече няма да отворя така душата си и да допусна някой да се подиграе с чувствата и надеждите ми. Научих си урока: Не се привързвай!
Атанасова
Споделете с нас историята си на po.krasivi@gmail.com
Leave a reply