Сигурно ще получа много упреци за писмото си, но не мога да се сдържа да не ви го изпратя, защото ми писна от разни лигльовци, които не знам защо се наричат мъже.
Не знам дали и на вас, както и на мен, ви прави впечатление, че днешните господа за нищо не стават. Само се оплакват и мрънкат и от девет дола вода докарват да обясняват колко им е трудно в наши дни. Все за тях няма подходяща работа, все не ги оценяват по достойнство и не им плащат добре, все жените им виновни за всичко и те, горките, така страдат, та чак реват.
Аз поне не съм видяла една жена да се тръшка, че не може да се справи с някакъв проблем. Жената и работи, и гледа и възпитава децата си, и къщата върти – готви, чисти, пере, простира, пазарува, и намира време да се види с приятелки и да обърне внимание на себе си. И след всичко това дори има сили да подържи ръката на страдащия си съпруг, да му даде кураж в неволите му, че даже и любов да прави с него. А на сутринта да го изпрати с усмивка на работа. В същото време трябва да мисли как да спести от отънелия семеен бюджет, за да купи на децата нови обувки и дрешки, как да сготви от едно пиле три манджи, кога да прескочи до родителите си, че да помогне и на тях. Или пък да посъветва сестра си кое е най-добро за нея – да се разведе, или да продължи да търпи търтея, който се нарича неин съпруг.
Ако, не дай си Боже, на един мъж му се наложи да прави и да мисли за всичко това, вярвайте, ще се тръшне още на третия ден. Защото мозъкът му така е устроен, че не може да мисли за повече от едно нещо. Ха сега, кажете ми, кой заслужава повече уважение – жените или мъжете?
Дора
Leave a reply