С Митко се запознахме в Москва на една селскосто­панска изложба. Току-що бях завършила руска фило­логия и тази екскурзия ми беше подарък от татко. А Митко придружаваше сес­тра си, която беше танцьор­ка в самодеен състав.

И нали знаете как е в чужбина – българите става­ме по-весели, по-словоо­хотливи и общителни. След няколко приказки той ме покани на кафе, на другия ден ме покани на обяд, а на третия ми призна, че още като ме видял, и си казал -ей това е моето момиче, друго не ща! Като чух, че живее в Поморие, ми при­маля – толкова обичах мо­рето. Вярно, той е от мал­ко градче, ама това още повече ми харесваше -спретнати къщички, зелени дворчета, смокини над вся­ка ограда…

Оженихме се в началото на лятото и аз без колеба­ние напуснах Стара Загора завинаги, поне така ми се струваше. Отрезвяването дойде след първите дъждо­ве през октомври. Мъжът ми се оказа добър, но мно­го обикновен човек, с нави­ци, които не ми харесваха. Беше корабен механик, всяка сутрин пътуваше до корабостроителницата в Бургас, а след работа се заседяваше в кръчмата с приятели и се връщаше пийнал и заядлив.

Бях бременна, когато една нощ се събудих от сил­на буря. Имах чувството, че ще полудея. Вятърът на та­лази удряше стените на къщата, прозорците злове­що дрънчаха, някакви ши­шета на терасата се търка­ляха. Опитах се да стана, зави ми се свят и паднах. При това лошо – ударих се на ръба на раклата. Изпи­щях, но Митко не се по­мръдна – така дълбоко спе­ше след поредния запой. Изпълзях до вратата и се опитах да я отворя, но бра­вата заяде, а аз сякаш ня­мах капка сила. Лежах на земята и плачех. Имах усе­щането, че самото море се мъчи да влезе в къщата и да ме извлече, да ме уда­ви, да ме умъртви – мен и моето дете в утробата ми. Сякаш не ме искаше, пъде­ше ме.

Намерили ме сутринта в безсъзнание и в локва кръв. Аз оживях, но изгубих детето си. Прибрах се при нашите в Стара Загора и няколко години работех като учителка по селата, мъчейки се да забравя ста­налото. Ожених се втори път за Кольо – мой колега. Още преди сватбата той ми предложи да идем за мал­ко на морето, само двама­та, например до Поморие. На мига го отрязах и му за­явих, че имам алергия от морето, морска болест, не­поносимост към водорас­ли, медузи, меки диалекти и мъже с моряшки фланел­ки и траен слънчев тен. Той се засмя и повече не под­хвана темата. Важното беше, че не настояваше и вече години ходим само на планински курорти. За море не искам и да чуя.

Виолета

Понякога летните забежки завършват с бременност