А имаше всичко и беше човек!

Сашо е приятелят, с когото бяхме съуче­ници в техникума. Той сериозно закъса със здравето и това го промени, но причината за лошите ни отношения е друга. Имам го за брат и много ме боли за него.

Животът му тръгна наопаки още преди 15 години, когато се разведе с жена си. Тя беше единственият свестен човек око­ло него. Бори се докрай за семейството си, но една млада блондинка направо му беше изпила мозъка. Беше надушила плячка и не искаше да я изпусне. Намес­ти се в офиса, в кабинета, в колата и на­края в панталона му. Сашо принуди жена си и детето да се изнесат от апартамен­та, за да освободят място за нея. В нача­лото беше грижовен баща, но постепен­но заряза и сина, и жена си. Всичко, кое­то изкарваше, профуквакваше за капри­зите и простотиите на любовницата си. Докато имаше за пилеене, беше добре, но бизнесът му се сви, парите свършиха и онази се изпари.

Сашо се потръшка, после реши, че това е животът, и продължи нататък. С никоя жена обаче не се задържаше дълго – всич­ки минаваха, взимаха каквото може и си отиваха. Когато беше лишен от нежно присъствие, пак не оставаше сам. Около него все се навъртаха „приятели“ в нуж­да – един нямал къде да спи, друг го изгонила жена му, на трети му спрели тока за неплатени сметки, четвърти просто бил гладен и жаден… Странно – Сашо нито беше глупак, нито особено щедър, дори си падаше по авантата. Мислех, че само жени се остави да го доят като напра­щяла крава, но сбърках.

След първата му операция, докато беше в болница, най-често го посещавахме аз и жена ми. Докато тя го хранеше, все едно й е дете, го разсейвах с всякакви глупос­ти. Навихме една самотна негова съсед­ка да изчисти у тях, преди да го изпишат, а и после да го наглежда – срещу съот­ветното заплащане, разбира се. На Сашо му беше стигнал акълът да задели някак­ви пари за черни дни. Лошото е, че и „при­ятелите“ му знаеха това. След втората още по-тежка операция му налетяха на­право като чакали на мърша. Възползва­ха се, че е сам, объркан, особено под действието на лекарства можеше лесно да бъде манипулиран.

Как ли не го карах да спре да раздава ключа от дома си, пари, пълномощни, да не вярва на всеки закъсал, защото закъ­салият е той. Предупреждавах го, че тези около него не са добри, просто добре го цедят. Той и досега вярва на тях, а не на мен. Бях се зарекъл да не се интересувам повече от него и да не стъпвам у тях, ама не издържах. От това, което заварих, сърцето ме заболя – къщата беше като ог­лозгана и в нея липсваше всичко, което можеше да се продаде. А по-празен по­глед от този на Сашо не бях виждал. По едно време като че ли дойде на себе си и каза да отворя гардероба в спалнята, там имало каса, в която държал ценните неща, да взема пръстена на баща му и да го дам на сина му, за него бил. Като му казах, че касата е отключена и празна, той изрече само едно ‘Така ли?“ и отново заби поглед в тавана. Изобщо не реагира, като го по­питах къде е портфейлът му, къде са кар­тите, с които плаща.

Не знам кой е претършувал апартамен­та, но добре се е справил. Снощи Сашо ми се обади късно, за да се оплаче, че от два дни никой не бил ходил при него, ня­мал дори хляб, да не говорим за цигари. Побеснях и му казах, че кракът ми пове­че няма да стъпи у тях, но отидох до де­нонощния, напълних една торба с най-необходимите продукти и му ги занесох.

Боже, каква жалка картинка е този мой Сашо – имаше всичко и беше човек. Сега е една развалина. Изцеден и зарязан от така наречените си приятели.

Приятелят

Дошло ли е време да се разделите с най-добрия си приятел?