Бях чувала, че бракоразводните дела се точат с години и са истински ад. И моето не беше по-малко гадно.

Мъжът ми докара какви ли не лъжливи свидетели, които ме изкараха по-черна и от дявола – безотговорна майка, пияница и развратница. Целта му беше една-единствена – да ми вземе децата. За щастие не успя. Остави ни обаче голи като пушки и почти на улицата, но се успокоявах, че поне моите ангелчета ще са до мен.

Само че не предполагах какво ме чака след развода. В началото му давах момчетата, както беше присъдено, но те се връщаха ужасно разстроени. Баща им и баба им непрекъснато им говорели, че аз ще ги изоставя и ще хукна с някой чичко. Или пък евентуалният ми нов мъж щял да ги бие и да ги заключва в тъмния килер. Успокоявах ги, че такова нещо няма как да се случи, ала те не бяха спокойни, стряскаха се в съня си и малкият, който е на 5 години, започна отново да се напикава.

Реших, че ще спра това издевателство над синовете си. Престанах да ги давам на бившия си мъж, но той ги крадеше от детската градина и училището, а после отказваше да ми ги върне. Манипулираше ги и буквално разсипа психиката на момчетата, без да му мигне окото. Пишеше жалба след жалба до съда, че не му позволявам да ги види. Не знам що за баща е този, който тормози децата си, само и само да накаже майка им. Това, неговото, не е обич, а истинско издевателство.

И не спря дотук – поне веднъж седмично намирах колата си сутрин с надупчени гуми. Мъкнех малкия с автобуса до детската градина, пращах големия с една съседка, чиято дъщеря е в същия клас, и редовно закъснявах за работа. Шефовете започнаха да ме гледат накриво, защото бившият ми мъж правеше така, че до тях да стигнат възможно най-грозните лъжи за мен и да ме уволнят. Макар да не успя, вече нямах сили да се боря с него и реших, че трябва да спра всичко това. Написах и аз жалба до полицията за постоянен тормоз. С помощта на една братовчедка, си намерих работа в друг, по-голям град и дойдох тук с момчетата. На първо време майка е при нас, за да ми помага в отглеждането им. Сега баща им се е кротнал, но не знам докога ще изтрае и какво още ще измисли. Тъжно ми става, като си помисля, че заради един озлобен и лош човек животът ми се обърна на 180 градуса.

Яна от В.