Преди малко отново с мама се скарахме и за да се отърва от въпросите й, трябваше да изключа скайпа. Тъпо ми е, че напоследък споровете ни започват още на второто изречение, аз не издържам, казвам й, че имам да свърша нещо, и се скривам. Цялата ра­бота е, че се опитвам да запазя една малка тайна, а тя само пита. И като не получи отговорите, които иска, ме залива с какви ли не обвинения. Вкарва се в ужасни филми и си фантазира невероятни неща.

Докато си бях в България, знаеше винаги къде съм, с кого съм и кога ще се при­бера. Тя повече от мен на­стояваше да уча в чужбина, макар че финансово не сме цъфнали и ако не е банко­вата сметка, която баба ми поддържа, с мама сме загу­бени – досега да съм се върнала и да съм забрави­ла. Като не ме вижда в скайпа, решава, че обикалям по купони, а истината е, че тук всички колеги работят, аз също, и нямаме време за губене. Ако се оплача, че съм изморена, майка ми за­почва да ме учи как да се храня, какво да правя за имунитета си, колко е важ­но да спортувам. А щом й се опъна, че на мен просто ми се спи, тя обобщава, че но­щите са за сън, не за разпивки. Побърква ме: с кого излизам, къде ходя, какво правя, внимавам ли дос­татъчно… А като не се при­брах за Коледа, съвсем из­трещя – не съм се интересу­вала от нея, можела съм да я зарежа заради всеки и за­ради всичко, гаджета се сменят, но майката е една… Ей такива ми ги наговори.

А истината е проста, но все още не мога да й я кажа. Работя тайно, защо­то тя не ми позволява. Смя­та, че с парите, които ми изпраща, мога да живея. Все повтаря, че ме е изпра­тила в чужбина да уча, а не да мия чинии, да сервирам или да чистя офиси. Всъщност аз не правя това – с един колега помагаме на брат му, който се занима­ва със застраховане. Не изкарвам кой знае колко пари, но все пак не тежа изцяло на мама. Спестявам всяко евро, защото мечтая да я поканя на гости и да я посрещна така, както ис­кам. Да я заведа на доста места, да й покажа инте­ресни неща. Тя цял живот е работила и пестила за мен, сега е мой ред. Но не мога да й го кажа, защото първо ще ми се скара, пос­ле ще се разплаче, накрая ще откаже. Ще настоява да изхарча парите за себе си. Все повтаря, че заслужа­вам най-доброто. Знам, че тя също.

Мишето

 Родила ме е ученичка на 16г., забременяла от тираджия!