Искам и аз да ви споделя една история, която много ме разтърси.
Това лято през август бях на море в Поморие с внучката си. На плажа тя се заигра с едно момиченце и покрай децата се запознахме и бабите. Всеки ден си говорехме с часове с тази жена и от дума на дума тя ми разказа съдбата си, която ме потресе.
Със съпруга си отгледали две прекрасни деца – син и дъщеря. Но само за една година погребали и двамата. На 28 г. синът им загинал при катастрофа, а омъжената им 24-годишна дъщеря получила инсулт в 8-ия месец от бременността си и починала. Лекарите спасили момиченцето й и днес – живо и здраво, то живее с баща си и втората му съпруга.
След погребението на дъщеря им моята нова приятелка и съпругът й се разбирали добре със зет си и го приемали като свой син. Но в един момент се намесила свекървата и настроила сина си срещу тези нещастни хора. Започнали да им отказват да взимат внучето си, да го разхождат в града, да го прегърнат и поне за миг да почувстват живата 
частица, останала след децата им. След всяко половинчасово виждане с детето в града му бабата винаги била на успокоителни и на системи. Сега момиченцето, което носи името на майка си, е на 10 години. Тази нещастна жена не спираше да говори за внучката и понеже и моята внучка е на същата възраст, тя все я оприличаваше на своята, радваше й се и винаги й купуваше сладолед и царевица на плажа.
Възхищавам се на тази силна жена, която въпреки тежката си загуба, въпреки лошото си здравословно състояние, е намерила сили и воля да осинови и направи щастливо друго момиченце, което дарява с много нежност и топлина. А то, горкото, направо я боготвори – непрекъснато я милва и целува и сладко я нарича бабче. Чудя се на свекървата и зетя – какви хора са? Нямат ли сърце, та причиняват толкова болка и мъка на смазаните от съдбата хорица, и се забавляват с това, че са скъсали кръвната връзка между баба, дядо и внуче и са лишили едно дете от повече обич и нежност. Те обаче никога не трябва да забравят, че няма ненаказано зло и рано или късно ще получат възмездие за делата си и за това, че градят щастието си върху чуждото нещастие. Защото Господ е високо, вижда всичко и няма да им прости.
Мария
Мили читатели, пишете ни на po.krasivi@gmail.com
Leave a reply