Не знам кой, кога и защо е решил, че е по-приемливо да виждаш млади момичета с позастаряващи господа, отколкото обратното. Съвсем неочаквано за самия мен започнах такава връзка – когато бях на 20, пътя ми пресече Мая, а тя беше по-възрастна с 20 г.. Това не й пречеше да бъде олицетворение на възпитание, изящество, чар, сексапил и всичко красиво, за което се сетите.
Срещу връзката ни скочиха както моите роднини, така и нейните. Понеже се обичахме и ни беше хубаво заедно, с Мая се преборихме с всичко и с всички. С нея се чувствах страхотно – тя беше отворена за всяко мое желание, каприз дори, а в същото време ми даде толкова много! С ръка на сърцето мога да кажа, че тя ме направи човек. Преди да я срещна, бях, меко казано, леке. Имах всички основателни причини да поискам да узаконим връзката си. Предложих на Мая да се оженим, но тя отказа – не искаше да се обвързва, но всъщност не желаеше да обърква мен. В крайна сметка живяхме 
щастливо заедно почти 10 години. И се разделихме, не защото престанахме да се обичаме, а защото Мая се разболя тежко и без време си отиде от този свят.
Дълго след нейната смърт не бях на себе си, не бях жив, не бях човек. Не можех и да помисля за друга жена. Накрая се поддадох на настояването на нашите да се оженя, да имам семейство и деца. Събрах се с доста по-младо момиче, но бракът ни не е щастлив. Жена ми се оказа разглезена, нахална, своенравна и най-вече гладна за пари и развлечения.
Никога не можах да забравя Мая. И никога няма да я забравя. Животът ми е празен без нея. Никой от близките и познатите ми не я видя такава, каквато всъщност беше. Какво от това, че съм се родил толкова години след нея? За кого е важно? Какво променя възрастта? За мен Мая си е най-близката, най-красивата, най-добрата, най-сексапилната… Всичко друго е насилие над душата и тялото ми…
Живко
Споделете с нас вашите истории на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply