Като всяка разведена жена, и аз исках да променя живота си. Но в малкия град не срещнах подходящ мъж за целта, пък и на такова място, когато си разведена, те сочат с пръст. Остават ти само безсънните нощи и споменът за съдбата, отдавна предречена ти на дъното на чаша кафе. А защо се разведох ли?

Въпреки че бях родила две деца, мъжът ми твърдеше, че не ме бива в леглото, защото съм била много захлупена. Озъбих му се и така сама го пратих да плакне очи при съседката Минка, после при тази отгоре –комшийката Илка. След това се отби при землячката си Иванка и така, докато обиколи квартала и цялата азбука. Правех се, че не виждам какво става и си повтарях, че той ходи при тези жени, за да им поправя това-онова. А той наистина беше майстор и умееше много неща. Най-вече беше по тънката част. Ходеше наперен като глух петел и оная му работа беше все в бойна готовност. Понякога, като се върнеше настървен, почваше и мен и още от вратата ми вдигаше полата. Веднъж не издържах и го замерих с първата попаднала ми под ръка обувка, но той се врътна и отиде да гаси мерака си при Гана. Тя пък се оказа голяма лъвица и от страст така му беше захапала мъжкото достойнство, че се наложи да го водя в болницата. Голям срам брах пред лекарката, която докато го обработваше, ми хвърляше любопитни погледи. Естествено си мислеше, че аз съм сладострастницата, виновна за последствията. Така за известно време мъжът ми се сдоби с презерватив от марля и миряса за малко. Като се пооправи обаче, ме изгони, разведе се с мен, а прибра у дома Гана, която явно му пасна на темперамента. Но тя не го изтрая дълго, защото децата ни по негово настояване останаха с тях, а тя чужди деца не искала да гледа.

Трябваше ми време, за да реша какъв живот искам да водя. Отворих си широко очите и ушите № затьрсих мъж, който да ме понаучи на това-онова. Срещнах много и красиви, и недотам хубави, но пък читави мъже, ала всички бяха семейни. Аз пък, като разведена, бях заплаха за доброто им име. След кратко лутане започнах работа като шофьор-снабдител в търговска фирма. Докато си намеря квартира, спях върху дървените палети в буса. Те ми бяха и за маса, и за легло. Живях в тази къщичка на колела две години. Не знам как се случи, но се влюбих в шефа си. Девет месеца тичах след него като ученичка, но той се правеше на недостъпен. Веднъж не се. сдържах и му казах: „За девет месеца бебе се ражда, а аз не мога един мъж да сваля.“ И го изгледах предизвикателно. Пошегувах се, но искрата беше запалена. Не след дълго се озовахме голи върху палетите, но точно в сюблимния момент аз се изплаших и се дръпнах. Разплаках се и казах, че не мога да го направя. После през сълзи му разказах за развода си и за това как бившият ми ме обиждаше, че не ставам за нищо. Така започнаха нашите уроци по любов. Постепенно овладях тънкостите на любовното изкуство и разбрах, че сексът освен задължение и вдигане на краката, е и удоволствие. Все повече хлътвах по шефа, но в един момент си дадох сметка, че не бива да задълбочавам толкова нещата и се отдръпнах. Той беше умен човек и разбра. Освен това имаше съпруга, на която държеше. Преди да сложим край на връзката си обаче, ме посъветва да се върна при бившия и да се разберем с него. Аз обаче не го послушах и тръгнах да си търся късмета в столицата.

Работа и квартира открих веднага, но самотата ми тежеше, затова реших да се пробвам с обявите за запознанства. Можеше и да намеря някой свестен като за мен. След известно време попаднах на нещо като зов за помощ от един господин от Варна. Той чистосърдечно признаваше, че се грижи сам за 6-годишно-то си момиченце. Нещо ме накара да му звънна. Хареса ми тембърът му, а докато говорехме, чух около него детско гласче. С Михаил започнахме да се чуваме редовно и след месец той ме покани да се видим във Варна. Щял да ме чака на гарата. Казах си „Защо не?“ и си купих билет за нощния влак. Макар че бях в спален вагон, не можах да мигна изобщо от вълнение. Пристигнах на разсъмване, но на гарата за мен посрещач нямаше. Седях самотна с багажа и голямата кукла, която бях взела за дъщеричката на Михаил. Цели два часа се озъртах, но уви – той не се появи. Проклинах за пореден път наивността си, оставих куклата на една пейка и си купих билет за обратния влак. Точно когато се качвах обаче, чух как някой изкрещя името ми. Обърнах се – беше някакъв мъж, който за ръка държеше малко момиченце, а то викаше: „Мама, мама…“ Беше повече от ясно, че е Михаил, но не реагирах. Сърцето ми се късаше, ала нямаше връщане назад. Той обаче също се качи във влака с детето и тръгна от купе на купе. Накрая стигна до моето. Не се бяхме виждали дотогава и не се издадох, че всъщност търси мен. Той ме помоли да влезе в моето купе и понеже бях сама, се съгласих. Без да го питам, той заразказва как имал среща с непозната жена, с която трябвало да се видят за пръв път. Макар че я бил чувал само по телефона, усетил, че е свястна. Сподели, че изкарва прехраната си като жиголо, но вече му писнало, затова решил да започне начисто с нея. Последната му клиентка обаче го задържала, затова се забавил. Чудеше се дали непознатата се е качила в този влак, или се лута някъде около гарата. И ако й се обади, дали ще иска да го чуе отново. Личеше си, че е искрен, но аз не се издадох, че всъщност аз съм тази, която търси. Защото това с жиголото ми дойде в повече. Боже, на какъв щях да попадна! Дали пък това не беше знак, че наистина трябва да се върна там, откъдето тръгнах – при мъжа си и децата си. В крайна сметка там беше моят дом. И ако предполагах само какъв щях да го изям, никога нямаше да се разведа. Пък и вече знаех как да задържа мъжа си. Вместо да се върна в София, слязох в родния си град и отидох пред дома си. Когато позвъних на вратата, отвори бившият ми съпруг. Като ме видя, се хвърли да ме прегръща и ме задърпа да влизам. Взаимно си простихме и съвсем скоро се оженихме отново.

Това бяха моите патила. От тях научих едно – че когато човек държи в ръцете си питомното, никога не бива да тича след дивото.

Непознатата жена