Досега не ми се е случвало да искам от някого съвет, защото смятам, че за решения, свързани с любовта, човек трябва да слуша единствено сърцето си. Но какво да правя, че срещнах своята истинска половинка 15 години след сватбата си! Разбира се, говоря за мъжа, с когото се срещам тайно, а не за съпруга си.

Омъжих се млада – неопитна, влюбена и загубена. Хубаво ми казваше леля, че не бива да се женя за първата си любов, че трябва да изчакам, че Георги не е единственият мъж на света, но аз не я послушах, защото тогава имах очи само за него. Живеехме добре, едно след друго се родиха двете ни деца. Родителите ни помагаха и така си живеехме тихо и кротко. Не ми оставаше време да мисля дали го обичам, или ми е минало, защото се разкъсвах между работата, къщата, децата. Когато дъщерите ни поотраснаха, започнах да намирам по малко време и за себе си. И най-вече да гледам филми. Умирам за хубав филм и непременно да е романтичен, с разтърсваща любов и щастлив край. И винаги след това плача. Георги ми викаше: „Абе, жена, ако съберем сълзите, дето ги проля досега, басейн на двора щяхме да направим!“ Но аз не му се сърдех, защото много ми помагаше и винаги взимахме решенията заедно. Не беше като някои, дето удрят по масата и не ги интересува какво мислят съпругите им.

Преди две години обаче спокойствието ми най-неочаквано беше нарушено. В града ни построиха нов хотел и един от собствениците – Владо, често идваше в нашата фирма. Шефът го прехвърли на мен и аз започнах да се занимавам с документите му. Никога преди мъж не ме беше вълнувал така. Само като го видех, ми се подкосяваха краката. Внимавах какво обличам, когато знаех, че ще дойде. Не исках да ме мисли за задръстена провинциалистка. А веднъж, когато приключихме порано, той ме покани в служебното кафе да пием по нещо и аз отидох. Бях адски притеснена, но Владо се държеше толкова непринудено, че забравих комплексите си много бързо. Оттогава ни стана нещо като ритуал всеки път, като дойдеше, да ходим в кафето, после го сменихме с малък ресторант извън града ни –

не исках много-много да ме гледат клюкарките и после да говорят. Все пак съм семейна жена. Знаех, че няма лошо да поседя с някого и да си поговоря, но – както се казва – гузен негонен бяга. Една вечер обаче, след поредната ни среща в ресторанта, когато ме изпращаше с колата, Владо ме целуна за довиждане по бузата, а после и по устните. Разтреперих се, но отвърнах на целувката му. Той ме попита искам ли да отидем някъде само двамата, но аз го помолих да не е тази вечер. Добре, усмихна се той: ‘Тогава другия път…“ Добре, че точно тогава мъжът ми беше при приятели да гледат мач, иначе сто процента щеше да разбере, че не ми е чиста работата. И въпреки, че знаех, че не бива да го правя, следващия месец, когато Владо отново дойде в града ни, отидох с него в хотел в съседния град. Какво направи с мен, не знам, но ме накара да се отпусна и да не мисля, че за пръв път изневерявам на съпруга си. Беше вълшебно! Сляхме се и правихме не секс, а любов. За 15 години семеен живот Георги нито веднъж не ме беше целувал така, както го правеше Владо. А след още няколко такива тайни срещи вече знаех, че леля ми е била права, като казваше да не бързам, а първо да понатрупам опит с мъжете. Две години вече играя на криеница с мъжа си и със съвестта си. Разумът ми говори; че това е лудост, че незабавно трябва да сложа край, а сърцето ми настоява да не се отказвам от Владо, с когото за пръв път почувствах какво е да си истинска жена – желана, разкрепостена, имаща право и да се смее, и да поплаче, без да й се подиграват. Владо ме навива да се разведа и да отида с него в София, но аз не смея. Как да обясня на родителите си, които от 50 години са заедно, че съм обикнала друг, как да кажа на момичетата, че не обичам баща им, а някакъв чужд човек.

Не спирам и да се питам разума си ли да послушам, или сърцето. Сърцето ми шепне, че трябва да го следвам, но не знам дали ще имам сили като героините от филмите, които толкова обичам. Не предполагах колко е трудно да се решиш да застанеш срещу целия свят, за да се пребориш за любовта си. И не знам ще имам ли тяхната смелост да го направя.