Не мога повече да търпя адската болка и мъка, която тлее в сърцето ми и затова искам да споделя историята си с вас.
Исках да имам жена, дете и семейство, но уви, вместо това влязох в ада – в затвора, а изродите, които ми причиниха нещастието, останаха безнаказани.
Аз съм сирак, нямам родители и израснах по домовете. Имах ужасно трудно детство, което не е за описване.
Докато бях в казармата, срещнах Ани, жената, в която се влюбих, и пожелах да изживея дните си с нея. Отначало родителите й бяха против нашата връзка, но с течение на времето им доказах, че съм достоен за тяхната единствена дъщеря. Помагах им с каквото мога. Но след като стана така, че в България не можеха да се изкарват пари за насъщния, се принудих да замина за Германия, където си намерих работа във фирма за дограма. Търсех работа и за Ани и след 10 месеца тя дойде при мен. Започнахме да спестяваме пари, за да създадем наш дом, и нямаше по-щастлив от мен, че с моята любов бяхме заедно. Но не щеш ли, се разболя майката на Ани – получи тежка бъбречна криза и се оказа, че трябва да й се направи трансплантация. За да е до нея в този труден момент, моето момиче се върна в България, а аз изтеглих заем за лечението. Последва сериозна операция и трудно възстановяване. Когато майка й се стабилизира, Ани отново дойде в Германия. 
Не ни беше леко, защото живеехме само с нейната заплата, а моята цялата отиваше за погасяването на кредита. Когато го върнах, ми олекна и отново започнахме да събираме стотинка по стотинка за така мечтания ни дом.
Изминаха няколко години и на Ани отново й се наложи да се прибере в България за един месец, за да си оправи документите. Преди да замине, ми каза, че е бременна. От новината, че ще ставам баща, направо ми пораснаха криле.
На шестия ден след завръщането си в родния град Ани излязла да се види с приятелки на кафе. Но във фаталната вечер компания от 7 мъже я вкарали насила в един джип и я замъкнали извън града. Изнасилили я многократно, гаврили се с нея по най-бруталния начин, а после я изхвърлили на пътя. Намерили я две жени, които се обадили в полицията и „Спешна помощ“. От полицията я разпитвали за извършителите, но от шока тя не могла да им каже нищо. Когато ми се обадиха какво се е случило, по най-бързия начин тръгнах за Варна. Прибрах се при жената, без която животът ми беше немислим. Плачех по цели нощи, а през деня стоях до леглото й. Когато излезе от шока, Ани даде пълни показания, но за съжаление на насилниците им се размина и ги пуснаха под гаранция. На 45-ия ден от трагичната случка моята Ани сложи край на живота си. Не бях на себе си, искаше ми се да затрия тези изроди, но единственото, което направих, бе да блъсна джипа на единия и да го пребия.
Арестуваха ме и дори не можах да погреба любимата си. Докато бях в предварителния арест, един-единствен път при мен дойде майка й. Никога няма да забравя тежките й думи: „Бъди проклет, защото ти уби дъщеря ни!“ Бях съкрушен и не вярвах на ушите си. Да ги каже точно на мен, на човека, който й подари втори живот.
Болката от загубата на обичната ми Ани ме смаза напълно. Петнадесет месеца след смъртта й малко по малко се съвзех, но не спирам да се питам чии грехове изкупвам и защо точно на мен, сирака, се случи всичко това. Дали ще дойде денят, в който ще съм истински свободен, ще забравя всичко и отново ще започна живота си отначало?
Йовчо
Leave a reply