След поредното ти посещение в съня ми, реших да ти напиша това, което не успях да ти кажа, докато беше жив, дядо.
Толкова ми липсват онези щастливи дни, когато бяхме аз, ти и баба. Радвам се, че все още не си ме забравил и идваш при мен, макар и докато спя. Де да беше още жив! Не можах да ти се нарадвам. Отиде си толкова рано и не помисли за мен, сирачето. Никога не ме обиди, никога не каза нещо да ме нараниш, никога не ми се скара, нито пък спомена нещо за развода на нашите. Много съм ти благодарна за това, че беше толкова добър с мен (и баба също). Колкото ти ме обичаше, толкова много те обичах и продължавам да те обичам и аз.
Направих грешка, дядо. Ти ми казваше, като завърша техникума, да дойда да живея при вас, а аз дори не се сетих за тези твои думи. Исках да се махна от къщата на майка ми, колкото може по-далече. Заминах, но загубих теб. Никой не ми съобщи, че си толкова болен, скриха от мен дори това, че си в болницата.
Не можах да се сбогувам с теб. Казаха ми само за погребението ти, но тогава не исках да дойда. Не исках да вярвам, че си напуснал този свят. Приех го като лоша шега. Може да не си вече до мен, но аз не съм те забравила. И 100 години да минат, ти ще живееш завинаги в моето сърце. Ще направя една твоя голяма снимка и така ще си някак си близо до мен.
Ех, да можех да ти кажа това, което чувствам. Да беше чул от устата ми всички тези думи! За мен си пример, за мен си повече от баща, за мен дори си Бог! Сменихме много къщи, много населени места, но само в твоята къща чувствах, че съм си У НАС – там беше МОЯТ ДОМ.
Знам, предадоха те, продадоха всичко твое, изхвърлиха го да няма и спомен от теб, но споменът, който имам аз, никой не може нито да изхвърли, нито да изтрие от сърцето ми. Може би късно, но ще купя обратно КЪЩАТА НИ! Ще стоя в нея без теб – знам, но ще си спомням за онези хубави дни, когато беше до мен. Задавам си често въпроса: „Защо си отиде толкова рано? Защо Господ взе теб, а не баща ми?“. Отговорът ми е, че ти си ангел, а Господ не взима лошите…
Казват, че си имал друга жена и едно момче от нея. Ако беше истина, щеше да излезе наяве досега. Не вярвам на тези глупости, каквото и да ми казват, ти няма никога да паднеш в моите очи. Ако имаше някой сериозен и отговорен в „нашето семейство“, това беше ти.
Моля те, дядо, не ме забравяй, както няма да те забравя и аз. Идвай често в съня ми, дори и да плача, щом се събудя. Когато идваш, съм щастлива, че си пак до мен. Надявам се, когато дойде моментът и аз да отида на онзи свят, да съм с теб, пък ако ще да е и в ада! Не се съмнявай дори за миг, че някога ще спра да те обичам.
Поклон пред светлата ти памет!
Твоята мила внучка
Leave a reply