Говорим с другите всеки ден, но дали чуват гласа ни?
Няма никакво значение дали правим презентация пред клиенти, хванала ни е логореята на среща със стар приятел или се опитваме да обясним нещо на колегите си. Защото какъвто и приятен тембър на гласа да имаме, ако не успеем да накараме отсрещният да ни чуе, за никакъв оратор не ставаме. Когато Маргарет Тачър е на крачка от това да стане министър-председател на Великобритания, започва да посещава специални уроци по дикция, за да подобри ораторското си изкуство. Дори се учи да говори с няколко октави по-надолу, за да може да придобие отличителния си нисък и дрезгав глас, който е описан от политическия коментатор Клайв Джеймс като „котка, която се хлъзга надолу по черна дъска“.
Има хора, които те прилепват за себе си, дори да ти говорят за списък с разрешени пестициди, а има и такива, от които и думичка не попиваме, защото по-неинтересно представяне на думите им няма. Как да ни чуят останалите ли? Като за начало не отмествайте поглед от събеседника си. Гледайте го, докато му обяснявате вашата гледна точка. Ако пък другият се разсейва, започнете изречението с „Искаш ли да знаеш как ми се струват на мен нещата“ или „Знаеш ли какво мисля по въпроса“.
Ако другите си общуват със смартфоните, докато им говорите, това е сигурен знак, че сте скучни. Някои хора реагират на секундата на казаното от вас, на други им трябва време да ангажирате вниманието им. Когато говорите с някого, забележете с каква скорост говори той и се опитайте да следвате неговото темпо. Ако говорите прекалено бавно в компанията на някого, който изстрелва доста думи в минута, то със сигурност ще му оставите място за разсейване. Докато ви чака да изкажете мислите си, други ще занимават съзнанието му. Ако пък сте като латерна в присъствието на леко флегматичен в изказа индивид, то почти е сигурно, че в някакъв момент ще си говорите сами, защото той ще изключи ушите си, уморен от темпото на думите ви, пише списание „За жената“.
Leave a reply