В кризата, в която живеем, едва ли има някой, на когото да му стигат парите. Аз обаче не обичам нито да взимам назаем, нито да давам. Спомням си преди години как двама първи братовчеди и техните семейства заради пари се намразиха завинаги.
Стоян поискал от Бойко няколко хиляди лева, защото щял да жени сина си. С парите вдигнал голяма и пищна сватба. След време обаче по-малкият братовчед започнал да си иска дълга. Стоян му го изплащал по малко и все му обещавал, че ще му върне остатъка по-късно. Така минала година, а Стоян не се издължавал докрай. Един ден братовчед му го притиснал, че повече не може да го чака и ако до седмица не му върне до стотинка, 
каквото му дължи, ще пусне жалба в полицията.
Срокът изтекъл, но Стоян нямало откъде да вземе сумата. Тогава Бойко наистина се оплакал в полицията. Извикали Стоян, а той започнал да се оправдава, че заплатата му е малка, пък и съпругата му я съкратили от работа. В края на краищата, от полицията не могли да направят нищо повече, защото Бойко нямал документ, че е дал въпросните пари. Тогава той заплашил Стоян, че ако до месец не му се издължи, ще плати на някакви мутри да пребият него и семейството му. Длъжникът се видял в чудо – продал леката си кола, трактора, нивите си, телевизора и всичко, което имал. С мъка успял да се издължи на братовчед си Бойко, но до ден-днешен го мрази, че заради него останал гол като пушка. И двамата не искат нито да се видят, нито да се чуят. Разминават се като непознати.
Един свидетел
Leave a reply