Никол Шерцингер: Булимията ме парализира

Никол Шерцингер се страхува, че демоните на болестта могат да се върнат и да отнемат живота й.

Когато преди 10 години тя стана известна на света с групата The Pussycat Dolls, никой не подозираше какви демони я дебнат, щом остане сама. Тя беше душата на групата и като глас, и като танц. Затова и повечето хора си обясняваха слуховете за напрежение между момичетата в бандата като естествена женска и артистична ревност. „Само ако знаехме истината, нещата щяха да са различни, но тя толкова добре се прикриваше“, със съжаление споделя колежката й от онези години Кармит пред Cismopolitan десетилетие по-късно. Самата Никол Шерцингер грее на корицата на списанието щастлива и доволна, и в прекрасна форма. Но именно тази форма за малко не изцедила и последната капка живот от нея. „Слизах от сцената“ и се прибирах в хотелската стая – сама с кошмарите си“, започва своята тъжна изповед една от най-красивите днес жени на планетата. Мисълта, че изглежда като слон, ако застане до най-обикновена манекенка, едва ли би изненадала повечето млади жени, които по традицията се мислят за дебели. Но Никол стигнала бариерата, след която животът е в опасност. Развила тежка форма на булимия. И като повечето момичета в нейното състояние, успявала старателно да се прикрие, така че дори колежките й от The Pussycat Dolls не заподозрели нищо.

Била вече 30-годишна, когато продължавала да мрази тялото си и го изтезавала. В същото време, както сама признава, знаела, че е болна от булимия, но от това изпитвала единствено срам. Толкова голям, че успяла да скрие проблема си дори от майка си. Стигнала дотам, че почти загубила гласа си. „Разбирам хората, които чуват гласове и щом останат сами, се превръщат в жертва на демоните си. Булимията направо ме беше парализирала. Тя е способна да изсмуче живота ти докрай“, изповядва Шерцингер, която днес не пропуска да покаже прекрасните си крака и елегантно тяло. Не крие и, че борбата за собствения й живот продължила дълго. Преди пет години за първи път се опитала да се спаси от болестта като започнала да тренира. Постоянно и маниакално. В началото ефектът бил нулев, но малко по малко започнала да прогонва демоните. Едва през 2012-а година обаче поздравила себе си с победата над булимията. Въпреки това и до днес тя потръпва физически, когато си спомня как за малко не изгубила живота си и се страхува, че като всяка зависимост и тази може да се върне. „Никога не съм вземала наркотици, но булимията беше моята дрога. Бях зависима от нея и това беше най-тъмният период, който съм имала“.