Светецът е роден в гр. Трапезунд и е живял през 10 век.
След като се отдава на християнската вяра той отива в Света гора и там живее до края на дните си. Днес там един от манастирите носи неговото име.
Народните обичаи повеляват на този ден да се започне жътвата. Пръв започва да жъне най-възрастният жетвар, като отрязва първите класове и ги хвърля напред с благословия – „Бог напред, ние след него!”. Има обичай жетварите да връзват на колана си отрязаните класове, за да нямат болки в кръста.
В различните райони на България се правят различни обреди и обичаи. В календара на българските народни обичаи пише, че в Тракия летният Атанасовден и следващия ден се наричат „Баба Черна” или „Черен ден” и се извършват по-специални обреди. Основен момент в тях е жертвоприношението на черна кокошка, която домакинята коли на домашния праг. Жертвената птица се готви с ориз и се раздава из махалата с думите: „Вземи си за Свети Атанас и за Баба Черна, че да ни пазят от болести!“ Според поверието Баба Черна се крие по подобие на чумата във вълната. Ако жените работят на нейния празник, децата им ще заболеят от „черната болест“ и „Света Черна ще почерни къщата им“. Перата от жертвената кокошка се запазват и с тях бабите кадят болни и урочасани деца.
В Средните Родопи и Странджа на летния Атанасовден се колят общоселски курбани и се нареждат богати трапези. Жените раздават пресни погачи за дъжд и берекет. В Асеновградско мъжете обикалят селското землище с кожата на закланото обредно животно – най-често коч или вол, за да бъдат предпазени посевите и градините от градушка и поройни дъждове. В западните български краища летният Св. Атанас се почита като патрон на орачите, а в Източна България на този ден на места се изпълняват обичаите против суша „Пеперуда“ и „Герман“.
Leave a reply