С Марто се намерихме случайно във фейсбук. Чрез него брат му Тео търсеше човек за една реклама, а пък аз трябваше на всяка цена да изкарам малко пари. Така с Тео общувахме абсолютно делово, а с Марто си подхвърляхме разни виртуални флиртчета.
Всъщност аз отдавна го харесвах, още когато в квартала бяхме в една компания. Тогава обаче той движеше с една куха хубавица, която го правеше луд, и той не виждаше друга освен нея. После тя го заряза, а на мен един Добри ми завъртя главата. Така се разминахме и изгубихме следите си.
Бях щастлива, когато го намерих. Не усетих как започнах да вися непрекъснато в скайпа и да го дебна кога ще се появи. Съвсем искрено му се ядосвах, че не влиза. На 30 години проявих недопустима наивност – хич не се сещах, че просто може да е инкогнито, да ме наблюдава, да чака да направя първата стъпка, за да поеме топката. Издържах почти две седмици да се дебнем като котка и мишка. Една вечер ми стана ужасно тъжно, защото усетих, че отново го губя, а не исках пак да се разделим, преди да сме се срещнали. Затова, макар че сивееше в скайпа, му написах: „Къде си? Уморих се да те чакам…“ На секундата „позеленя“ и ми отговори: „Почини си. Тук съм…“ От изненада не знаех как да продължа. Марто ми спести неудобството и включи камерата си. Накара ме да направя същото и тогава открих, че винаги е имало защо да го харесвам: небрежната му брада беше секси, голите рамене – още по-секси, устните, особено когато се усмихваха – супер секси. Не се и опитах да премълча това, което изпитах – желание да го целуна. Без излишни приказки, просто доближих устни. Той направи същото. Това беше началото на нашата виртуална еротична игра.
Не вярвах, че ще поискам някой да ме вижда как се събличам, без да е до мен. Изглеждаше ми направо перверзна мисълта за виртуален секс, а всъщност с Марто правех точно това. Бях като зомбирана от думите и очите му и изпълнявах всичко, което ми казваше. Най-интересни му бяха моят пъп с нежна бенка и малко ръбестите ми колене. Наричаше ги еротични кръстовища, на които човек се раздвоява накъде да тръгне.
Веднъж поиска да ме гледа, докато се къпя, и после, когато хавлията ме докосва вместо него. Стенеше от удоволствие и повтаряше, че иска да ме държи в ръцете си, да ме целува истински и да правим онзи секс, за който и двамата сме готови. Казах му само една дума: „Ела!“ А той ме попита на какво ухая. Без да се замислям, отговорих: „На твоето желание…“ Краката ми се подкосиха, когато изрекох тези думи, защото бях зашеметена от своето собствено желание за този мъж. Имах чувството, че ще умра, ако не разплета огромното кълбо от енергия и страст, което започваше да ме задушава. Като куче подуших кога Марто застана пред вратата и преди да звънне, отворих. Впихме се един в друг, все едно някой ни беше дал право на последно желание. После сексът се случи такъв, какъвто си го бяхме представяли – нежен, любопитен, див и неконтролируем.
Не знам дали с Марто ще отидем по-далече от чувственото си привличане, но това не ме интересува. Искам само да ухая на неговото желание.
Просто жена
Leave a reply