Разводът ми с Румен не беше по моя вина. Едно, че не си допаднахме като характери и, второ, че бившият ми съпруг, освен чашката с уискито, оби­чаше и всичко, що е женско. И не го криеше.

Спец като се роди Ивето, Румен за кратко се промени. Оставаше по-често вкъщи, радваше се на малката ни дъщеричка и за момент се заблудих, че е предишният мъж, кой­то ми сваляше звезди от небето и ме обожаваше. Само че той не издържа дълго и отново подхвана старата песен. А когато Ивето стана на 3 години, положението напълно из­лезе от контрол.

Разведохме се без скандали, обиди и грозни разправии за делене на имуществото, като съвре­менни хора. Въпреки ре­шението на съда Румен виждаше детето винаги когато пожелае. Дори по­някога взимаше дъщеря ни с преспиване в дома на майка си, където се беше върнал. След едно такова гостуване Ивето се прибра с някакви сини петна по ръчичката и бузката. Едното й ушенце също беше зачервено. Дори не ми мина през ума, че Румен или свекъ­рва ми може да наранят по някакъв начин детето, което толкова обичаха. Пък и тя беше тиха и крот­ка като сърничка. Не се усъмних и след като мал­ката показваше ръчички­те си и повтаряше „Мама Краси прави на Ивето щип-щип.“ Помислих си, че това е детска измисли­ца, защото свекърва ми се казва Ганка и не може­ше да има нещо общо с бръщолевенето на дъще­ря ми.

След две седмици, при поредното преспиване на детето при него, Румен ми се обади разтревожен, че Ивето паднала от някаква люлка и си счупила краче­то. Не знам как стигнах до тях с колата. Добре, че не направих катастрофа. Крачето на дъщеря ми беше вече гипсирано, а по бузките на сладкото ми момиченце се търкаляха сълзи. При Румен заварих непозната, млада жена. Когато той ни запозна и чух името й – Краси, нещо ме жегна под лъжичката. Значи това беше „мама Краси“, за която детето ми разказваше, че му праве­ла „щип-щип“. Разбрах, че въпросната госпожица завела дъщеря ми на люл­ките и докато си пиела кафето и пушела цигарата, Ивето паднала. Този път послушах момиченцето си, когато се опитваше да ми обясни, че мама Кра­си я залюляла „силно до небето“ и я оставила сама, защото била вече голяма. Румен мълчеше гузно и по­глеждаше ту към мен, ту към младата си приятелка. С цялата сила на майчин­ския инстинкт се обърнах, хванах за косата „мама Краси“ и започнах да я налагам без много обясне­ния. Хем я биех, хем я щи­пех до посиняване. На­края така й извъртях ухо­то, че то пламна, а обица­та й се скъса. По закона на майката приложих справедливо наказание -хубавичко я оскубах и на­бих. Нямаше как да й про­стя всичко, което беше причинила на моето слънчице. Никаквицата си беше позволила да вдигне ръка на едно невинно създание и трябваше да си получи заслуженото.

Повече не пуснах дете­то при баща му. Когато ис­каше да го види, той идва­ше вкъщи, и то под зоркия ми поглед. Всичко друго бих простила на бившия си мъж: запои, изневяра, оби­ди, но да допусне някой да малтретира дъщеря му – никога! Скоро след това Румен и Краси се ожени­ха. Само се чудя как тази жена ще роди и отгледа собствените си деца.

Ирена

Първият пиеше, а вторият и пие, и бие