Не ни било писано!

Цял живот бях вярна на мъжа си, който никога не беше ме обичал и зачитал. Всичко понасях, за да са добре двете ни дъщери, но бях натрупала в себе си толкова огорчение и омраза, че когато през юни колежки ми предложиха да замина на почивка с тях, идеята ми се видя страхотна. Събрах багажа си и тръгнах, без много да му мисля.

Най-оправната от нас намери евтина квартира при един господин, който по чиста случайност се оказа мой познат от младежките години. Още първата вечер Стефан ми разказа за самоубийството на жена си след загубата на детето им. Разплаках се, трогната от тази история и верността към паметта на жена му цели 25 г. От този момент почти не се разделяхме. Стефан идваше с нас на плажа, разхождаше ни с лодката си, запозна ни със спасителите и собствениците на крайбрежните заведения, така че бяхме обгрижени отвсякъде. Колежките ми не можеха да се нарадват на късмета си и се втурнаха в морски приключения.

Със Стефан често оставахме сами и той не криеше, че това му харесва. А аз се чувствах толкова спокойна и щастлива в прегръдките му, каквато не съм била през целия си живот. Не исках, но се влюбих. Чувствата ме сполетяха неочаквано като лятна буря. Изпитвах известна вина заради покойните му близки, обаче Стефан ме уверяваше, че нашата закъсняла среща не е случайна, а любовта, която изживяваме, не е грешна. Двете седмици край морето в хубавата къща на моя любим, сред асмите и цветята в градината, ми показаха какво е да се чувстваш като в рая.

В края на почивката бях решила, че ще приключа с 30-годишния си брак и ще се събера със Стефан. Тръгнах си само за да уредя развода и да се върна час по-скоро отново. Уви, щерките ме посрещнаха на автогарата с новина, от която ми се подкосиха краката. Изследванията, които мъжът ми си направил, докато ме нямало, показали, че е неизлечимо болен. Строполих се на земята. След секунди дойдох на себе си и се разплаках. Децата мислеха, че съм в шок от лошата вест, а аз бях нещастна, че съпругът ми за сетен път проваля намеренията ми. Какво щеше да стане с мечтаното бъдеще със Стефан?

Длъжна съм да остана до съпруга си. Няма да понеса дъщерите да ме укорят, че съм изоставила баща им в такъв момент, защото знам – ще ме зачеркнат от живота си. Примирих се – ще оставя всичко на времето. Моята любов към Стефан ще ми дава сили да устоя на изпитанието, което съдбата ми поднесе така изненадващо. Когато ми е най-трудно, ще си спомням за разходките ни по морския бряг и за гласа му, който ме разтапя дори в сънищата ми. И ще се надявам, че един ден отново ще сме заедно.

Катерина