Никога няма да го забравя и до гроб ще съм му благодарна.

Пише ви една 68-годишна жена. Признавам си, доскоро смятах, че младото поколение за нищо не става. Често съм казвала, че са безотговорни, не им се работи и са доста разпуснати. При това не става дума само за чуждите деца, а и за внуците ми, които са вече на 20 и 23 години, а още разчитат на родителите си. В главите им са само дискотеки, маркови дрешки, мотори и коли. И, разбира се, ако може някой друг да им ги осигури. На техните години аз вече имах семейство и се грижех за дете. Както и да е.

Неотдавна обаче пред очите ми се разигра поговорката – всяко правило си има изключения. Така е и при младите – вече знам, че и те са различни. Бях отишла в пощата, за да си получа пенсията. Изчаках на опашката, взех си парите и излязох замислена в коя посока да тръгна -първо да платя сметките или да напазарувам. Обикновено бързам да направя и едното, и другото, защото парите свършват до вечерта. С това, което остане, купувам само хляб и мляко.

В този момент зад мен изскочи непознат здравеняк, грабна ми чантата и хукна да бяга. Разкрещях се, че ме ограбват, но нищо повече не можех да направя. След миг видях едно високо момче да тича след крадеца. Настигна го, започнаха да се бият и оня го фрасна по лицето. Беше доста по-як. После избяга, но младежът все пак успя да изтръгне моята чанта от ръцете му. Когато ми я донесе, аз треперех цялата, само плачех и не бях на себе си. Гадното беше, че доста хора зяпаха отстрани, но никой друг не се притече на помощ, нито пък дойде при мен. Не си ли даваха сметка, че утре и на тях може да се случи същото?

Моят спасител ме заведе до една пейка, накара ме да седна и отиде до съседния павилион, за да ми донесе шише минерална вода. Аз го държах за ръка, а той ме успокояваше и ми говореше мило, сякаш бях неговата баба. Поисках да му дам 10 лева, а той категорично отказа. Помолих го да го заведа в една сладкарница наблизо, за да го почерпя, и това не пожела. Разбрах само, че се казва Димитър, бил студент в нашия град. И досега се ядосвам, че не го попитах за фамилията му и откъде е. Каза ми, че е наясно колко трудно се живее с една пенсия, затова го направил. Имал баба и дядо и на тях им било трудно да свързват двата края. Пък и според него никой нямал право да посяга на чуждото. Поклон пред родителите му, че така добре са го възпитали!

Преди да се разделим, забелязах синина под окото на Митко. Не стига, че ме спаси, ами и пострада от юмрука на крадеца. Надявам се да чете www.po-krasivi.net, за да знае, че съм му много благодарна и докато съм жива, няма да го забравя.

Радка Михайлова, Пловдив