Споделям тревогата си с вас, защото няма с кого. И ви моля спешно за съвет, защото съм изпаднала в безизходица.
Жена на 52 години съм. Цял живот работих в сферата на търговията и когато неочаквано преди седмица останах без работа, изпаднах в шок. Случи се така, че преместиха магазина ни за хранителни стоки в по-малко помещение, защото собственикът не можеше вече да плаща високия наем. Наложи се да съкрати една от нас и, естествено, съкратената бях аз, защото колежката ми от 10 години живее с него на семейни начала. Разбирам го, но не знам какво да правя. Кой ще ме вземе на тази възраст, след като навсякъде търсят все млади жени, говорещи езици и работещи с компютър. Никой не се интересува, че имам 34 години стаж зад щанда! А най-лошото е, че не смея да кажа на съпруга си истината, защото той е особняк – с тежък характер е и пали от половин дума. Изобщо няма да ми повярва, че не съм виновна за съкращението, а ще ме обвини, че съм сгазила лука и са ме изхвърлили от работа. А шефът постъпи човешки с мен, доколкото беше възможно – изпрати ме на борсата, откъдето ще взимам обезщетение няколко месеца, и ще мога да се запиша на някой курс за преквалификация. Освен това като компенсация, задето ме съкрати без предупреждение, ми даде на ръка три месечни заплати, което не е никак малко.
Така че три месеца мога да заблуждавам мъжа си, че ходя на работа, но ако през това време не намеря нещо подходящо, по-добре да си окача въжето, защото той ще ме съсипе. И за по-малко е вдигал ръка и ме е удрял, а за „провинението“, че вече съм безработна, направо ще ме разкатае! Според вас има ли начин да го омилостивя и да му докажа, че на всеки в днешно време може да се случи нещо подобно?
Ваня, от В.
Аман от шуробаджанащината в тази държава!
Leave a reply