Историята, която и до днес не мога да забравя, се случи преди трийсетина години в малък провинциален град, в който всички се познаваха. Само аз бях все още чужда, пристигнала на работа тук преди два месеца, изпратена от столицата.

Радостина-млада жена, с 5-годишен брак зад гърба и малко момченце, сякаш беше пуснала бомба – всички я одумваха, обвиняваха, заклеймяваха. Дали защото беше хубава и излъчваше някаква гордост, но разговорите непрестанно са въртяха около нея. Причината – беше се разчула любовната й връзка с Борис. Той не беше женен и хората критикуваха само нея, че изневерявала на мъжа си. Наричаха я с най-обидни думи – мръсница, кучка и каква ли не. Стигна се дотам, че Радостина не можеше спокойно да излезе на улицата, нито да влезе в някой магазин да пазарува. Зад гърба си събираше погледи и оплювки, които явно вече й беше трудно да понася. Странното бе, че съпругът й Костадин, който ходеше с наведена глава и приемаше съболезнования, сякаш някой е умрял, не я гонеше и не искаше да се развежда с нея. Хората го хвалеха, че я търпи, най-вероятно в името на детето, както е прието да се смята.

Веднъж станах свидетел на сцена, буквално като от турски сериал. На централната улица в градчето няколко жени спряха Радостина, наобиколиха я и започнаха да й крещят обиди в очите. Как не я било срам да позори семейството си, била долна кучка, рано или късно щяла да получи наказание от Бога за прегрешенията си. Една от събралите се дори я заплю, а друга вдигна ръка да я удари, тогава изневиделица отнякъде се появи възрастна жена, застана пред Радостина, за да я защити от побойницата, и се развика на съгражданките си. Нима не знаели, че мъжът на Радостина трябвало да й целува ръцете, че все още не го е напуснала. Грижела се за него, за детето, за дома им и за болната му майка. Къпела я и перяла всеки ден напиканите й чаршафи. В къщата всичко блестяло от чистота. А той, Костадин, бил един мухльо. Само гледал да се наяде и напие, мързяло го да работи, вечно бил недоволен от жена си и й вдигал скандали за щяло и нещяло. Обикновено захърквал в кухнята след няколко ракии. А за любов и милувки в дома им не можело и да се говори. Ако въобще знаел какво е това, Костадин отдавна го бил забравил. Бабата живеела в къщата до тяхната, виждала всичко сочите си и чувала сушите си.

Тя разпъди жените, побърза да си тръгне и Радостина. При старицата бях останала само аз, впечатлена от случката, сякаш не можех да мръдна. Тогава тя се обърна към мене думи, които никога няма да забравя. Каза ми: „Да знаеш, чедо, че каквото ти липсва у дома, търсиш си го навън. Без обич, ласка и добра дума никой не може да живее.“