Най-накрая се реших и аз да ви разкажа какво преживявам!

Омъжих се малка и случих на прекрасен съпруг – умен, красив, с добро сърце и златни ръце. След като ни се роди дъщеря, заминахме в Ру­сия да работим и учим. Като се върнахме с дип­ломи за висше образова­ние, започнахме работа, купихме си жилище,обза­веждане, кола. Дъщеря ни растеше умна, добра и красива. Завърши учили­ще, стана студентка и то­гава й предложиха да за­пише курсове за профе­сионални манекенки. На­прави го и започна да участва в ревюта… Рад­вахме се на прекрасен семеен живот.

Една вечер детето ни не се прибра. На другия ден също. Обадихме се в по­лицията и започна издир­ване. Няма да разказвам какво преживяхме – все­ки родител може да си представи. Намериха я след 13 дни и ни я дове­доха. Един изрод беше отвлякъл нея и още едно момиче, държал ги в ня­какво забутано село, на­ливал ги с алкохол и ги тъпчел с успокоителни, за да спят постоянно. Каза­ ха, че ги готвел да ги предава.

Дъщеря ми се върна, но вече не беше тя. Не гово­реше, боеше се от всичко и от всеки, гледаше бе­зумно. Ако я хранехме -ядеше, ако й давахме вода – пиеше… Тръгнахме да търсим лекари и по­мощ отвсякъде. Какво ли не опитахме. Накрая про­дадохме колата, после и апартамента и заминахме на лечение в Русия. Сла­ва Богу, там много й по­могнаха, стабилизараха я, макар и не съвсем.

Като се прибрахме, за­почна да излиза, влюби се, скоро се омъжи и заб­ременя. Спряхме лекар­ствата и адът се върна – отново потъна в депре­сия, направи опит за са­моубийство.. Тогава мъжът й избяга, замина в чужбина и там създаде друго семейство. Не го виня. Не вярвах и че бе­бето ще оцелее. Бог отно­во ни помогна, роди се прекрасно момиченце. На него се радвахме, но дъщеря ни ставаше все по-зле. Аз поех изцяло детето, а мъжът ми рабо­теше като луд – за наема, за скъпите лекарства. Оцелявахме със заеми от банки, от близки, от при­ятели.

Мъжът ми обаче не из­държа, получи инфаркт и дълго не беше в състоя­ние да работи. Като се възстанови, замина за Италия. Намери добър работодател и ни взе при себе си. Аз също работех и каквото изкарвах, всич­ко отиваше за дъщерята и внучката. Но кризата ни принуди да се върнем и пак тръгнахме от нищото – на квартира, без пари, със задължителните скъпи лекарства.

Мечтая да отворя мал­ко хранително магазинче, за да мога хем аз да ра­ботя, хем дъщеря ми да помага, да е сред хора и да ми е пред очите. Моля се да я видя като норма­лен и полезен човек -майка, с която детето й ще се гордее. Нямам оба­че нужните пари, за да започна. Ако някой може да ми помогне, да ми пише чрез сайта. Ще съм безкрайно призна­телна. Ако ли пък не, здраве да е! Благодаря, че прочетохте моята из­повед.

Мария Костадинова

„Сладък е! А дали е склонен на насилие?”