Останах без половинката си още през 2000 г., след като тя замина да работи в Гърция. В началото се обаждаше, но колкото повече време прекарваше там, толкова по-рядко звънеше телефонът ми.

Понякога я набирах аз, но почти не говорехме, защото тя всеки път се оправдаваше, че няма минута покой от стареца, за когото се грижеше. И аз, будалата, й съчувствах и си мислех, че е грехота да се блъскаш по цял ден и да нямаш минута спокойствие и почивка.

Не бях настоявал тя да ми праща пари, защото работех, не можех да се оплача от доходите си и се оправях. В един момент обаче, след като минаха осем месеца, не можех да издържам повече без нея. Отидох при шефа, споделих с него всичко, по мъжки, и помолих за една седмица отпуска. Той се усмихна и дори аванс ми даде: „Гърция е това, щом заминаваш, трябва да можеш да се нарадваш на жена си…“ Взех парите, прибрах се в квартирата, набързо си приготвих багажа и още на слепващата сутрин хванах автобуса за Ламия – града, в който беше приятелката ми. Исках да я изненадам и затова не я предупредих.

Като пристигнах, опитах да й звънна, но не се получи. Исках да поразпитам гърците за това-онова, но понеже не знам езика, нищо не стана. Все пак разбрах, че трябва да отида в пощата и от там да й телефонирам.

Най-накрая тя вдигна телефона и като чу гласа ми, побърза да попита какъв е този гръцки номер, от който звъня. Обясних й, че съм в града и точно къде се намирам. Отговори ми, че не може да дойде в момента -нямало да я пуснат, но вечерта ще се срещнем.

Тя обаче и вечерта не се появи. Аз се помотах, повъртях, накрая влязох в едно заведение и там попаднах на българи. Запознахме се, разказах им защо съм в града и им показах нейна снимка, която носех в портфейла си. Като я разгледаха, единият ме потупа по рамото: „Човече, по-добре се върни в България…“ Щом попитах защо, той и приятелят му се спогледаха и предложиха да тръгваме. Заведоха ме в заведение, в което приятелката ми беше… проститутка.

Събрах кураж, поднесох й българските рози, които носех за нея, и излязох… Така всичко приключи. Отдавна съм сам и се надявам да намеря своята половинка, с която заедно да изживеем старините си.