Типична житейска ситуация: женят се по любов, преди да подпишат, с гаджето си пасват във всяко отношение. И двамата са интелигентни, с еднакви вкусове, допадат си и в секса. Идилията обаче свършва в момента, в който се разписват в гражданското.

Госпожата решава, че съпругът вече й принадлежи тялом и духом, и започва да издевателства над него, за да й доказва непрекъснато, че я обожава, че е върхът, да й повтаря, че я обича.. Не се и замисля, че да обсебва, че му отнема личното пространство и живот. Съпричастността ми към съдбата на доктора се дължи на спомените ми от миналото, които все още не мога да залича Аз също имам разтрогнат брак заради лудата ревност на бившия ми съпруг, който използваше юмруци и ритници, за да изтръгне от мен признания за несъществуващи изневери. Будеше ме нощем и ме подлагаше на кръстосан разпит с кого съм се чукала през обедната почивка или през работно време. А аз – сънена, объркана и уплашена, отричах през сълзи, макар да знаех, че боят няма да ми се размине… Дори и сега, от време на време, сънувам един и същи кошмар – той е надвесен над мен, опитва се да ме души и ме заплашва, че ще ме убие, защото пак съм му изневерила. Събуждам се – обляна в сълзи, с пресъхнало гърло от безпомощните викове за помощ насън, а сърцето ми прескача като лудо. Затова много внимавам в контактите си с мъжете – усетя ли ревност, бягам като дявол от тамян.

Напълно подкрепям разбирането на д-р Боби за любовта изобщо. Някои читатели сигурно приемат този интелигентен мъж за ексцентричен и абсолютен егоист. Аз обаче усетих дълбоката болка и разочарованието му. Много правилно казва, че думата любов се вписва добре само в поезията. За мен също тя е моментно състояние, което лесно се печели, но трудно се задържа, а за съжаление най-често се извращава до омраза или избиване на комплекси. Ще дам два примера, които всекидневно са пред погледа ми. До мен живеят съпрузи – възрастни хора, които са женени повече от 50 години. Понеже и двамата имат проблем със слуха, крясъците им се чуват през панелната стена, все едно са в стаята ми. Повярвайте ми, те не само не се понасят, ами направо се мразят. Обидите им един към друг стигат до клетви: единият да се гътнел по-рано, та другият да поживеел някоя година спокойно. А сигурно навремето са се взели с любов… В апартамента от другата ми страна живее семейство с две момченца – едното на 7, другото на 10 г. Родителите уж висшисти, с претенции, а пребиват децата за щяло-нещяло. Когато веднъж си позволих да направя бележка на майката, тя първо ми се изрепчи да не си пъхам носа, където не ми е работа, а после най-спокойно изрече, че само така момчетата щели да станат хора. Онзи ден голямото момче изяде един шамар от майка си на площадката, защото купило не този хляб, който тя му поръчала. От любов и грижа, нали?

Колкото до приятелството, отново ще се съглася с д-р Боби. Сестра ми я разведе най-добрата й приятелка, като съблазни съпруга й. А мой колега хвана диабет и си отиде след година, защото съпругата му избяга с кума им, с когото двамата били приятели от войниклъка и делели една стая като студенти в общежитието.

Затова и аз я карам като доктора – живея сама и поддържам връзки само на сексуална основа. А към приятелите си съм много внимателна и действам на принципа: колкото по-малко – толкова по-добре!

Петя, 32 г., от Пловдив