Преди време реших и аз да се пробвам за работа в чужбина, по-точно в Дубай като барман. Имах нужните опит, стаж и хубава визия, но се притеснявах дали ще ме одобрят и чаках, както се казва на тръни, защото при мен все нещо се обърква И ето че най-после ми се обадиха и аз реших, че с моя карък е свършено. Приготвих се по най-бързия начин и тръгнах с левия крак, за да ми върви.

Когато видях хотела, в който една година щях да работя по договор, загубих ума и дума. Надявах се да ме харесат и да ми продължат срока. Бях замаян от лукса, богатите хора от различни националности и не спирах да се възхищавам на работата си. Очертаваха се и добри пари, особено от щедрите бакшиши. Еуфорията ми продължи близо 3 месеца.

Като всеки млад и свободен мъж не можех без приятелка. Но в Дубай моралът е на първо място, а законите са направо страховити. Дори не можех да заведа колежка в стаята си. Трябваше да бъда истински факир, за да се усамотя с жена. Сякаш и стените имаха уши.

Един от собствениците, те бяха трима, имаше дъщеря красавица, каквато не бях срещал дотогава. Беше смесица от майката французойка и бащата дубаец. Така че Далила беше нещо като черешката на тортата за мен. С нея си имахме закачка и си мислех, че щом е дъщеря на собственика, ще ми се отвори парашутът за нещо по-така. Два пъти излизахме с нея на разходка в свободните ми дни. Забелязах, че винаги ни следваше друга кола. Далила ме успокояваше, че това били обикновени мерки за сигурност.

След 2-3 леки целувки събрах смелост и реших да я поканя в стаята си. Още не бяхме седнали, когато на вратата се почука настоятелно. Изтръпнах! За минути двама яки мъжаги от охраната ме изведоха и ме изправиха пред бащата на Далила. Той ми нареди да си събера багажа и да хвана първия възможен полет за София. Изгониха ме само заради няколко целувки. С това попариха надеждите ми, че между мен и Далила може да се случи нещо повече. Пък аз вече се виждах като зет на богатия дубаец. За пореден път разбрах, че не ми върви в нищо. Едва ли ще ми се удаде друг, по-добър случай от този в Дубай.

Стефан