Майката, която износва плода е носител на голям процент от наследствеността.
Валя Попова е една от 600-те красиви и смели български майки, решили да дарят безвъзмездно яйцеклетки, за да подарят надежда за дете на хора, които не познават. Валя не се страхува да излезе от анонимност, дори напротив – открито говори за проблемите, свързани с донорството и невъзможността на стотици хиляди български семейства да се сдобият с мечтаната рожба.
Валя е член на Управителния съвет на новосъздадената фондация „Майки за донорството“, която разработи етични принципи при асистирана репродукция с донорство на репродуктивен материал. Предвижда се и създаването на „етична полиция“, която ще защитава правата на жените, решили да дарят генетични клетки:
„В България няма и не може да има платено донорство на яйцеклетки. Жените, които решават да дарят свои яйцеклетки, го правят без да получават пари за това. По силата на Наредба №28 на тях им се полагат единствено пари за покриване на разходите за път и престой в София, ако не са от столицата, а са решили да извършат дарителския си акт там“, заявиха представителките на фондация „Майки за донорството“.
Ето разказа, пред в. Доктор на Валя Попова майка на момиченце и 3 пъти донор на яйцеклетки:
– Г-жо Попова, как и защо решихте да станете донор на яйцеклетки?
Решението и мотивацията на всеки донор са различни – едни решават бързо, за други хора е необходимо много време. Мен лично ме мотивира това, че всеки ден аз държа моята мечта – дъщеря ми, тя задава въпроси, виждам я как расте. Разбрах, че съм щастливка, задето съм могла да получа моята мечта по романтичния и красивия начин. Но има страшно много хора, които нямат тази възможност. Моята надежда е да съм дала шанс за щастие на някого.
На мен не ми беше трудно да взема това решение, защото получих информация от координатора на програмата за съотношението на наследственост. Това е много важно да се знае, че всъщност майката е тази, която дава голям процент от наследствеността, защото яйцеклетката е носител само на 5% от генетичната информация в ДНК. Както и сперматозоидът. Останалото съотношение е въпрос на генетика и голямата наследственост при детето идва от жената, която износва плода, и от плацентата. Този факт не е известен, затова се стремим към повече информираност. Бях донор 3 пъти, което е максималния брой, регламентиран от закона.
– Кога дарихте вашите генетични клетки?
От 2013 г. е моето донорство. Анонимността е важно нещо. Първосигнално човек си задава много въпроси, но след това осъзнаваме, че е важно този акт да е анонимно и безвъзмездно действие.
Няма как да имаме обратна информация за това дали са родени деца от дарените яйцеклетки. Ние подписваме нотариално заверено волеизявление, че НЯМАМЕ ПРАВО ДА ТЪРСИМ РЕЦИПИЕНТА.
В Агенцията по трансплантации всичко влиза под номер така че няма как да бъдат търсени имена и ЕГН-та на приемниците на генетичния материал. Всяка от нас, донорките, само и единствено се моли опитът да бъде успешен. Доброто, което имаме като желание, да се случи наистина.
– Кои са неизвестните подробности около донорството на яйцеклетки?
Основният мит е, че хормоналната стимулация вреди, съсипва организма, напълнява се от нея, получава се окосмяване… Няма такова нещо, защото донорите сме здрави жени. При нас стимулацията е с различни хормони от тези, които се прилагат на реципиентите в други дози, а и този хормон се изхвърля от организма ни до 2-3 месеца. Т.е. при реципиента нещата са много по-драстични, защото той има здравословен проблем.
При донора се провежда 9-13-дневно стимулиране на организма, за да се получи засилено производство на яйцеклетки. При нормален цикъл жената отделя 4-5 яйцеклетки, но няма яснота дали те са пълни. Затова се прави въпросната стимулация.
ВСИЧКО СЕ ПРАВИ ПОД НЕПРЕКЪСНАТ КОНТРОЛ и прегледи от лекар. Накрая се прави пункция под упойка за изваждане на въпросните яйцеклетки. Всички манипулации се съобразяват с времето и заетостта на донора.
– Все пак се изисква ангажираност от страна на донора…
Ангажираш се много емоционално. Аз влязох в програмата с нагласата, че ще бъда ангажирана 10-12 дни и след това ще приключа. Не бях подготвена за емоционалната част, за това как се чувстваш и гледаш на живота, събуждайки се след пункцията. Тогава си даваш ясна сметка за това, което си направил за хората, които чакат, за надеждата, която си дал. Отивайки в клиниката всеки ден, минаваш покрай тълпа от хора, която чака. Виждаш как тези хора спят там, знаеш, че някои от тях си продават апартаментите, за да се сдобият с дете. Когато се събудиш след пункцията и осъзнаеш какво си дал и че това е частица надежда, няма как да продължиш живота си по същия начин. Просто се събуждаш различен!
– Защо решихте да бъде създаден етичен кодекс за донорство на генетичен материал?
Идеята за етичен кодекс съществува като необходимост от започването на донорството. Основната му цел е защита правата на донора. Човек идва с огромното желание да дари частица надежда и най- малкото, което може да бъде направено, е този човек да бъде защитен – неговите права да се спазват, да бъде информиран за всичко. С мен не е имало опити за злоупотреби, но имаме информация за такива сигнали. Тя не е официална и няма как да бъде проверявана. Надяваме се оттук-нататък, ако има такива сигнали, да бъдат подавани към компетентните органи.
Leave a reply