Майка ми си отиде и до момента съжалявам, че…

Здравейте! Искам да споделя своята лична история, която продължава да ме измъчва повече от половин година, откакто почина майка ми

Едва сега успях да си дам сметка за това, което много пъти съм чувала от приятелки как човек съжалява за дадено нещо в живота си, едва след като го загуби. Така се случи и с мен…

В днешно време всеки се чуди как да свърже двата края и аз като повечето също се разкъсвам, работейки на две места, затова съм постоянно заета и нямам време да си поема въздух. Вечер се прибирам каталясала от умора и нямам никакви сили да обърна внимание на любимия си, който  разбираемо защо недоволства. За съжаление нямам почивни дни – нито събота, неделя, нито празници. Всеки ден имам ангажименти, поради което винаги трябва да правя нещо и всяка свободна минута ми се иска да я използвам пълноценно, за съжаление тези моменти са рядкост, затова пренебрегвам близките си често пъти, за да мога да си свърша работата.

жена плаче

Едва сега успях да си дам сметка за това…

Въпреки че се раздавам изцяло в службата, шефовете постоянно недоволстват и никога не оценяват постигнатите резултати, с които превъзхождам останалите, но за тях това сякаш не е от никакво значение. Това не само ме демотивира, но и сега си дадох сметка за болезнената истина, че каквото и да направя, те винаги ще бъдат контра. Ето защо спрях да се впрягам и да работя извънредно, за да угодя на тези, които нямат угодия.

Сега вината не спира да ме преследва, че трябваше да го прозра толкова късно. В главата ми още кънтят постоянното желание на майка ми преди половин година, когато искаше да излизаме заедно и да се разхождаме, защото времето е хубаво, а аз все й отказвах заради задълженията си. Вече и да искам не можем да го направим и не мога да си го простя. Тази мисъл ме преследва толкова време и ме тормози. Съжалявам с цялото си сърце, но времето е необратимо и това ме убива. Изгубих майка си и сякаш всичко загуби смисъл. Тя я няма и тази душевна рана не може да зарасне и не знам дали въобще някога ще се случи…

Затова тук исках да споделя своята лична драма, за да кажа на всички – радвайте се на любимите си хора, никога не ги пренебрегвайте и намирайте време за тях, защото един ден ще се окаже прекалено късно и непоправимо, ако ги пренебрегвате!

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

2 коментара

  1. Веселина says:

    Напълно разбирам болката Ви :( до болка ми е позната :(

Добавете коментар