Здравейте, мили хора!
Пише ви Елисавета – жената, която преди време беше саката и бе прикована на инвалидна количка. Тогава си мислех, че ще е за постоянно… Много неща се промениха, откакто изпратих историята си, и получих стотици мили съобщения от всички краища на света.
В началото на август миналата година заминахме със съпруга ми Виктор за Израел. Там той беше уредил всичко. Първо ми направиха изследвания, а след това ме оперираха 3 пъти. След първия път нямаше особено подобрение, но съпругът ми, да е жив и здрав, ми даваше кураж, че всичко ще бъде наред. Убеждаваше ме как в най-близко време ще оздравея, как ще стъпя на краката си, как ще живеем заедно и как 
ще си имаме дечица, с които ще тичаме заедно. Сърцето ми се късаше, докато той правеше тези планове! Ами ако лекарите бяха допуснали грешка?! Ако не станех на крака?! Не исках този красив, умен и грижовен мъж да страда заради мен, да няма пълноценно семейство заради мен. Понякога, вечерно време, след като той заспиваше, плачех тихо в тъмното, защото се обвинявах, че му тежа…
През нощта преди третата операция сънувах един странен сън. Една жена, цялата облечена в бяло, ми каза, че операцията ще е успешна и че ми е писано да оздравея. Сънувах как се събуждам, изправям се съвсем сама и започвам да тичам по зелена поляна. Събудих се изпотена и не знаех сън ли бе това, или някакво привидение.
На следващия ден ме оперираха. Първия човек, когото видях, след като се събудих, бе моят любим Виктор. Каза ми, че всичко е минало чудесно и че наистина ще проходя. Казах му: „Знам, скъпи!“ и му разказах съня си.
Последваха още процедури след тази операция. В началото ме беше страх да се изправя, но ден след ден напредвах като малко дете и се радвах страшно много! О, как се радвах само! Бях щастлива не толкова заради себе си, а заради този ангел, който ми бе изпратен от Бог и който сам пожела да стане мой съпруг и да ме обича и в добро, и в лошо.
Сега двамата с Виктор живеем във Франкфурт. Вече почти оздравях, но все още ходя на процедури. Лекарите казват, че до 6-7 месеца няма да имам и спомен от кошмарното си минало. Вече не ме е страх от плановете на моя любим. Искаме да имаме две деца и ако е рекъл Господ, другата година да забременея.
Искам да благодаря на всички, които ми писаха и ми даваха кураж. На онези от вас, които, макар и от разстояние, ми пращаха толкова положителна енергия. БЛАГОДАРЯ ВИ! Желая на всички ви здраве и любов, която да ви дава сили и в най-тежките моменти!
С много обич,
Елисавета
Leave a reply