Още от ранна детска възраст буквално ни превзема представата, че мъжът трябва да бъде преди всичко силен
На малките момчета често се повтаря, че са юнаци и не трябва да плачат, когато са тъжни или ги боли. Израстваме с внушението, че той не трябва да споделя и да показва открито чувствата си. Особено онези, които подло може да го уличат в слабост или нерешителност. Нерядко момчето е по-малко прегръщано и галено само защото трябва да бъде научено, че животът и съдбата няма да го милват, но въпреки това той трябва да е в отбора на победителите. Замислете се как тези скрита тъга, болка и неудовлетвореност в един момент ще се превърнат в „симпатично“ невротично състояние или друго заболяване.
Макар и да не си го признаваме, образът на мъжа все по-силно приема неясно изображение. До голяма степен светът се феминизира и жените не само отдавна носят панталони, но и не отстъпват на силния пол в работата. Ето защо, все по-често жената е водещата в семейството, като това, естествено, означава налагане на женски стандарти. За една дама е нормално да се кара на сина си, че е буен и невъздържан, защото според нея доброто дете е послушното дете. Ако едно момче чува това твърде често, то логично ще изпита неувереност, ще се затвори в себе си, някои деца реагират с хиперактивност или срещат проблеми в общуването с връстниците си. А всъщност те просто имат нужда от свобода. За момчетата е изключително важна физическата активност. Наблюдавайте мъжете си! Когато например синът ви се е изкачил на опасно място, те никога няма да извикат да слиза бързо. Но ще бъдат до него, ако иска помощ.
Емоционалната връзка c майката
Безспорно тя е от изключителна важност за доброто здраве на мъжа. И затова трябва да се внимава на основата на какво се изгражда. Ако майката програмира зависимост към нея, като не провокира сина да се справя сам, а услужливо прави всичко вместо него, резултатът ще бъде много неприятен. За съжаление не са малко примерите за мъже, които удобно се крият зад отговорността, която мама ще поеме за тях. И така никога не взимат живота си в ръце, не създават семейства, защото не могат да рискуват да бъдат далеч от майчината закрила.
От емоциите към заболяванията
Светът е шарен и проблемите са различни. Но в основата си те се раждат в семейството. Дали водени от стереотипи или от начина, по който самите родители са възпитавани, никой не е застрахован от грешки. Ето защо в трудни моменти е добре да се огледаме в очите например на лекар хомеопат. Индивидуалният подход, споделянето на страховете ни, работата с психологическата нагласа на самото момче може да предотвратят редица неприятни последствия. Като родители често сме прекалено критични и изискваме децата да бъдат перфектни. Така им вменяваме вина и неудовлетвореност, които след години лесно се трансформират например в сърдечносъдово заболяване, пише списание „За жената“.
Leave a reply