Преди кризата бях един от най-богатите пред­приемачи в региона…

Занимавах се с различни дей­ности и всичко ми вървеше. Тогава покрай мен се завъртя една красавица, начинаеща бизнес дама. Имаше малък шивашки цех и големи амбиции. Ха­ресваше ми хем физически, хем духовно. Не беше от простакесите, които веднага си разтварят бедрата, като видят тузар. Ирена – така се казваше   хубавицата, се държеше свенливо. Разведена била, но не заради изневери, а защото съпругът й се про­пил. И не само се пропил, а и започнал да я ревнува. Мислел си, че той като е постоянно пиян и не може да я обслужва в леглото, някой друг върши тая ра­бота. Нямал обаче никак­ви доказателства. И как да ги събере, като никога не изтрезнявал.

Няколко месеца само си разменяхме по-особени погледи с Ирена, докато уж случайно се събрахме в леглото. И както се държеше свенливо, като доближихме голите си тела, стана друга, ама съвсем друга. Тия работи трудно се обясняват, тряб­ва да се изживеят…

Аз бях почти на 60 години, тя – едва навършила 30.

Наежих се като млад петел, повдигна ми се самочув­ствието и не само то. Реших на всяка цена да запазя това съвършено създание, което ме караше да се чув­ствам истински мъж. Пост­роих й нова производстве­на база, открих й офиси в почти цялата страна, наме­рих й пазари тук и в чужби­на. А Ирена ми се отплащаше много добре. Винаги ме изненадваше с нещо. И на мене ми се искаше да изкукуригам като презадоволен петел. Но за съжаление взех да кукуригам от отча­яние, защото бизнесът ми рухна като пясъчна кула.

Ирена се навърташе край мене, успокояваше ме, питаше какво още ми е останало. И така, докато нищо не ми остана. Тога­ва започнах аз да я търся.

Отначало се извиняваше, че има много работа, че пътува из страната. След това спря да си вдига те­лефона. Един от малкото приятели, които ми остана­ха след фалита, ми каза, че Ирена се е залепила като пиявица за един друг пред­приемач, който преди беше далеч, далеч зад мене… Ама сега дошло не­говото време.

Опитах се да я видя поне веднъж, да й припомня каква беше и каква стана, като заживя с мен. Опити­те ми останаха напразни. Една вечер се събрахме мъжка компания, пийнах­ме доста и им споделих какво е станало с красиво­то ми гадже. Те ме изгле­даха от горе до долу и в един глас ми отвърнаха:

– Няма неплатена вяр­ност, Пешо. Ти поне си бизнесмен, забрави ли това? Не бях го забравил, но си мислех, че има и поне малко любов в тоя свят. Ама нямало.

Пешо