Грешката, която няма да допусна никога вече, е да бъда човек!

И никога няма да се опитвам да по­магам на когото и да било.

Преди две години и половина изтеглих доста голяма сума по молба на бившия ми шеф. Парите не бяха за него, а за неговите съдружнички, които ми се пишеха първи приятелки. Едната имаше две студентки и из­немогваше финансово, а другата живееше с малкия си син и съпруга си при свекъра и свекървата. Раз­полагаха само с една стая и положението беше напра­во плачевно. Затова шефът ме помоли аз да изтегля кредит, тъй като той имаше няколко на името на фирма­та, и едва ли щяха да му от­пуснат нов. С парите иска­ше да помогне на двете закъсали жени. Обеща ми, че само за една година той ще погаси сумата, а аз няма да имам никакви грижи и изобщо няма да разбера, че съм имала вземане-даване с банката. Да, ама не! Мно­го неща разбрах, защото изобщо не стана така, как­то ми беше обещано.

Едната съдружничка – тази с малкото дете, не­прекъснато ме успокояваше, че шефът е свестен човек и никога няма да допус­не да плащам за нещо, дето не съм го ползвала. Само че аз вече внесох по кредита 600 лв., защото от банката ме притиснаха – нали смет­ката е на мое име! Шефът безследно изчезна и никой нито го е виждал, нито го е чувал. И лев не е погасил, а банката отново ми напомня за себе си. Двете ми лъже-приятелки, заради които ста­на цялата история, при пос­ледния ни разговор ми да­доха 250 лв., но ми казаха, че от тях повече няма да видя и стотинка. Казаха още, че ме съжаляват, но да не ходя вече да им надувам главите. На това му викат съчувствие – ти да теглиш пари заради тях да си стъпят на краката и да се стабилизират, а те да те съжаляват и да вдигат раме­не ни лук яли, ни лук мири­сали. Eгa ти приятелките! А в края на август правих сватба на дъщеря си и се наложи да прося пари от разни хора, защото отникъ­де не ми дадоха втори кре­дит при това положение.

Нямам друг избор, освен да оставя възмездието в ръцете на този, който гледа отгоре. Всичко се връща на този свят, особено пък ако си направил нещо за прияте­лите си с чисто сърце, а те са ти забили нож в гърба. Затова, мили читатели, ви моля, преди да направите добрина като мен, първо попълнете документ при ня­кой адвокат или нотариус заедно с този, заради кого­то ще изтеглите заем. Защо­то не се знае в какви каши може да ви забърка и като нищо, без да го е еня, да ви запокити в трета глуха. Така се почувствах аз, като се из­правих пред двете свои уж приятелки – като просякиня, макар да исках от тях това, което ми се полага – парите, които бях изтеглила заради тях. И през ум не ми беше минало, че ще ме изгонят като куче без вина виновна, толкова им вярвах…

За съжаление по твърде болезнен начин научих, че в този свят приятели няма – има само интереси.