Навремето познавах едно момиче, което казваше: „Ни­кога няма да направя глупо­стта да се омъжа по любов, защото и тя като всяко нещо ще отмине. По-добре да си намеря някого с мно­го пари, който ще ме глези и ще изпълнява всичките ми желания. Достатъчно съм умна, за да завъртя глава­та на такъв мъж. Пък и защо да си кривим душата – повече от ясно е, че има ли пари, ще има и любов.“

Това беше философията на Сиси и тя направи всичко възможно да си намери точ­но такъв съпруг, за какъв­то мечтаеше – финансово стабилен, с две фирми и ня­колко апартамента.

Като сватбен подарък получи от него кола и кре­дитна карта без ограничен лимит. Единственото му условие беше да го при­дружава на работните му срещи и служебните вече­ри и винаги да бъде краси­ва и елегантна. Не искаше да имат деца, за да не раз­вали фигурата си. Казва­ше, че не му трябва съпру­га домакиня и детегледачка, а перфектна спътница в живота, която да бъде като красиво цвете. Зато­ва държеше всичко по нея – от бельото до обиците, да бъде изискано и скъпо. Сиси нямаше нищо против и се наслаждаваше на вся­ка секунда от живота си. Поне в началото беше така. След няколко години обаче всичко това започ­на да й омръзва. Не всеки път й се ходеше на офици­ални вечери, където очак­ваха от нея да се усмихва и да бъде любезна, без да я питат има ли изобщо на­строение за това. Поняко­га й се искаше да си оста­не вкъщи, да почете или да погледа телевизия. Или да обуе гуменките, да скочи в дънките и да се поразходи – без грим и специална прическа. За съжаление в договора със съпруга й по­добни простички удовол­ствия не бяха включени. И когато тя си ги поиска, й бяха отказани. А липсата на приятели, с които да се посмее от сърце, и на дете, което да гушне и разцелу­ва, ставаха все по-осеза­еми. Затова един ден Сиси каза: „Аз бях дотук, тръгвам си!“ Разведе се и… тръгна да търси любовта. Защото разбра, че може да имаш всичко на този свят, но ако няма с кого да го споделиш искрено и да му се радваш, все едно нямаш нищо.

Щастлив брак по сметка…възможно е!